Химическа поддръжка на автомобила
Защита на автомобилните гуми
При по-продължителна употреба или съхранение извън експлоатация гумата става крехка, твърда и губи еластичност. Този процес е бавен, продължава няколко години.
Състоянието на автомобилните гуми зависи преди всичко от действието на кислорода, озона и ултравиолетовото лъчение. Топлината ускорява реакциите, които разрушават гумата.
В напрегнато състояние гумата старее по-бързо, т.е. точно при редовна употреба. Най-големите врагове на гумата са медта, кобалтът и манганът. И най-малките количества от тези метали за кратко време нападат и разрушават гумата.
Да пазим гумите от масло (маслото ги разтваря), слънчева светлина и топлина. Съхраняването на гуми извън употреба изисква хладни и влажни помещения, а е желателно и гумените повърхности да се покрият с химически защитни средства.
За поддръжка на гуми е добре да се намазват гумените повърхности с 50%-процентна смес от глицерин и вода, два до три пъти.
Антифриз
Етиленгликолът е безцветна, прозрачна сироповидна течност, без мирис. Температурата на кипене е 197,2°C. (60%-процентен воден разтвор на етиленгликол замръзва при -40°C.)
Сместа за радиатора, за различни температури, можем да приготвим, като смесим вода с етиленгликол в следните съотношения:
10% етиленгликол и 90% вода, използва се до -4°C,
20% етиленгликол и 80% вода, използва се до -9°C,
30% етиленгликол и 70% вода, използва се до -15°C,
40% етиленгликол и 60% вода, използва се до -24°C,
50% етиленгликол и 50% вода, използва се до -36°C.
За предотвратяване на корозията, във всеки литър от сместа поставяме 3-7 грама натриев бензоат. Етиленгликолът е отровен!
Омекотяване на водата за охладителя
Най-добре е да се използва дъждовна или дестилирана вода. Средно твърдата вода омекотяваме с 5 g гасена вар и 10 грама сода на 10 литра вода. След престой от няколко часа отделената утайка се утаява, така че лесно можем да отделим бистрата вода. Отделената чиста вода наливаме в друг съд и едва след това я изсипваме в охладителя.
Разтваряне на варовик
Ако забележим отделяне на котлен камък в бойлера, поставяме горещ разтвор на тринатриев фосфат (Na3PO4), който ще разтвори отделения котлен камък.
На 100 литра вода поставяме 6 g тринатриев фосфат, като загряваме разтвора до 80-90°C, измиваме в продължение на 3-4 часа радиатора, като оставяме водата да циркулира в охлаждащата система, след това източваме разтвора и измиваме радиатора с чиста вода. Ако е необходимо, повтаряме тази процедура няколко пъти, докато котленият камък се разтвори напълно.
Обезмъгляване
Опитът ни е показал, че металните и стъклените повърхности лесно се замъгляват, ако едната им страна е при по-ниска температура. От другата, по-топла страна, тогава лесно кондензира водна пара. Ще посочим няколко рецепти за обезмъгляване на тези повърхности:
1. 100 г вода,
30 g глицерин,
3 г белтък,
0,5 g натриев бензоат.
2. 79 части вода,
20 части глицерин,
1 част белтък,
0,1 част фенол.
3. 5 части силиконово масло,
35 трихлоретилена,
разтворено в 60 части бензин.
Полипласти
(пластмасови маси)
Въпреки че са най-младите членове на голямото семейство химикали, които се използват в домакинството, те вече са изместили от употреба много класически вещества.
Класификацията им е най-добре да се извърши според начина на термична обработка. Именно, едни при нагряване омекват, докато други при нагряване се втвърдяват. Първите се наричат термопласти, вторите дуропласти. И дуропластите често могат еднократно при нагряване да бъдат преведени в полутечно състояние, (в матрици приемат желания си вид), но по-нататъшното действие на топлината необратимо ги превръща в твърдо състояние. При повторно нагряване вече не можем да ги омекотим.
Термопластите, при нагряване омекват - стават пластични - могат да се формоват в калъпи и при охлаждане се втвърдяват. При повторно нагряване отново омекват и могат отново да се формоват. Това повторно формоване може да се повтаря безброй пъти.
Термопласти
Полиетилен
Полиетиленът е полимер на етилена. Въздушна, пластична материя, която при допир се усеща като мазна. Не е отровна, отлично устоява на действието на химикали. Топи се при около 105-110°C. При стайна температура няма подходящ разтворител нито лепило. Характерно приложение: електроизолационни материали, нечупливи съдове, тръби, фолиа. Не може да се обработва с режещи инструменти.
Полипропилен
Полимерът е пропилен. Подобен е на полиетилена, но е по-крехък и се топи при около 180°C. Не е подходящ за ръчно леене, поради голямата плътност на стопената маса. Не е отровен, устойчив е на действието на химикали. При стайна температура е неразтворим и не може да се лепи.
Употребата на полипропилена е подобна на полиетилена, но поради по-високата точка на топене и по-голямата якост на опън той може да се прилага в по-широка област. Така например за съдове и прибори, които се стерилизират, напорни тръби, лопатки на вентилатори и витла на моторни лодки, нечупливи кутии, играчки и др. Всички тези предмети се изработват от полипропилен. За обработка със стружкоотнемане е по-малко подходящ.
Полиметил акрилат
(Плексиглас)
Плексигласът е полимер на метиловия естер на акрилната киселина. Това е прозрачен, рядко оцветен материал, малко по-малко крехък от полистирола. На 90°C започва омекване, а на 140-150°C може да се обработва пластично. Не е отровен, частично е устойчив на действието на киселини и основи. Най-добрият разтворител е хлороформът, който същевременно служи и като лепило. Отлично пропуска светлинните лъчи. На пазара се предлага под формата на плочи, тръби, пръти. Търговското име на плексигласа, произведен в Galenika Zemun, е клирит. Добре се обработва с режещи инструменти. След термична обработка, при охлаждане, добре запазва получената форма. При повторно нагряване се връща в първоначалната форма. Много е подходящ за домашни майсторски дейности.
Полистирол
Полистиролът е полимер на винил-бензола. Безцветен, прозрачен или полупрозрачен. Омекване започва при около 80°C, а температурата на обработка е около 120-140°C, а при 200° вече се разлага.
Не е отровен, киселините и основите го разтварят. Най-добрият разтворител, съответно лепило, е бензолът. Отдавна познат и употребяван полипласт. Относителната крехкост, чупливост, ограничава иначе много широката област на приложимост. Кутии, съдове, играчки, копчета, след това гребени, дръжки, акумулаторни кутии, фолиа и подобни изделия се изработват от полистирол. Електрическите свойства, диелектричната устойчивост и малките диелектрични загуби го правят отличен материал в електротехниката. Бензоловият разтвор на полистирол е отлично лепило за хартия, отлично импрегнира и е водонепропусклив. Не се препоръчва за обработка чрез отнемане на стружки.
Полиамид (nylon)
По химичен състав е кондензационен продукт на дикарбоксилни киселини и диамини. По структура е сходен с природните белтъци. Много е устойчив, жълтеникав, прозрачен. Точката му на топене е около 140°C. Не е отровен, прясно разтворен има горчив вкус поради продуктите на разпадане. По-малко устойчив е към действието на химикали. Няма подходящ разтворител, слепва се с мравчена, съответно оцетна киселина.
Най-често се използва за изработване на влакна. Чрез шприцоване и пресоване също така се изработват различни предмети. Полиамидните маси се обработват добре чрез отнемане на стружки, особено при изработката на безшумни зъбни колела и валове.
Поливинил–хлорид (PVC, mipolam)
По химичен състав това е полимер на винилхлорида. Твърд, безцветен смолист материал. При употреба се смесва с по-малко или по-голямо количество пластификатор (дибутил фталат, диоктил фталат). В зависимост от количеството пластификатор получаваме твърдо PVC (Vinidur) или омекотен, еластичен продукт (Mipolam). Отлично се противопоставя на действието на химикали. Няма подходящ разтворител, хлорираните разтворители (въглероден тетрахлорид, хлороформ, дихлоретан, циклохексанон) го разтварят бавно. За залепване на пазара се предлага специално PVC лепило. Относително слабо се лепи със смес от 1:1 дихлоретан и циклохексанон.
Използва се за: тръби (добре се обработва със стружкоотнемане, при нагряване става гъвкав) за водопроводи, канализация и др., при изработване на съдове за киселини и химикали. Омекотеният PVC се използва предимно за изработване на фолиа (дъждобрани, опаковки, торбички). Свързването на PVC най-често се извършва чрез заваряване с горещ въздух. Омекотените PVC фолиа се свързват чрез комбиниране на заваряване и лепене.
Политетрафлуороетилен (тефлон)
По химичен състав е полимер на тетрафлуороетилена. Твърд, слабо еластичен, безцветен, в по-тънък слой прозрачен. По-големите блокове са млечно бели. Недостижимите диелектрични свойства, както и изключителните температурни свойства, пълната неразтворимост правят този материал на места незаменим. Обаче цената му го прави трудно достъпен. Промишлената обработка на тефлона е доста трудна, а обработката в домакинството — още по-трудна. Няма разтворител. Може да се лепи само със специални лепила и то с много скромен успех. Може да се използва до 350°C, омеква при около 400-450°C.
Целулозен ацетат
Произвежда се от естествена целулоза (памук) с помощта на оцетна киселина. Има сложна молекула, с променлив състав.
Твърд, устойчив материал, неустойчив при малко по-високи температури. Омекването започва при 60°С, разтопява се при 100–110°С. Прозрачен е, но пропускливостта не достига пропускливостта на полистирола. Употребата е подобна на полистирола, но изделията от целулозен ацетат се чупят по-трудно. Не може да се оцветява толкова успешно, колкото полистирола. Не е запалим, поради което се използва за производство на филми. Разтворители са (в зависимост от начина на производство) ацетон, (хлороформ, дихлороетилен). Лепенето се извършва най-успешно с концентриран разтвор на оцетна киселина. Възможни са термична обработка и обработка със стружкоотнемане.
Нитроцелулоза (целулоид)
Произвежда се от естествена целулоза, чрез действие на азотна киселина. Съставена е от нееднородни, сложни молекули.
Подобно на памук, много запалимо, взривоопасно вещество. Добре се разтваря в ацетон. Разтвори, с добавка на омекотители (диетил фталат, дибутил фталат) са добре познати лакове (нитролак, заппонлак, колодийлак, дуколак).
Нитроцелулоза, смесена с камфор (10-30%), като омекотител, е позната под името: целулоид. Това вещество е едно от първите полипластмаси, с отлични свойства (устойчиво на удар, прозрачно, евтино, естетически привлекателно), изместено от всекидневна употреба единствено поради голямата си запалимост. При работа и обработка трябва да се действа много внимателно. Обработката се извършва главно от плоски парчета чрез рязане, лепене и огъване. За лепене се използва ацетон.
Дуропласти
(Термостабилни полипласти)
Пластмасите от тази група са открити най-рано. При производството и употребата на тези вещества са характерни две фази: първо се произвежда термопласт, (при нагряване омеква), след това масата се смесва с »пълнители« и така полученото вещество е суровина за производство на различни изделия.
При по-нататъшната обработка материалът се оформя чрез пресоване, шприцоване; под въздействие на топлина втвърденият полипласт вече не може да се обработва чрез нагряване, нито е разтворим в разтворители.
Фенопласт (бакелит)
Материалът има изразена бакелитова миризма, а поради затворения цвят на основната суровина не могат да се произвеждат изделия с по-светли цветове. До 170°С е устойчив на действието на температурата, след това губи своята якост. При около 400°С се разпада, овъглява се.
В зависимост от вида на »пълнителя« бакелитът е крехък, жилав или чуплив. Най-вече се използва за технически цели: контакти, съединители, дръжки, изолатори, кутии и др. Не е подходящ за съхранение на хранителни продукти. За обработка в домакинството са най-подходящи полуфабрикати, слоести плочи, тръби и пръти. Много добре се лепи с епоксидни смоли.
Аминопласти (дорамин, нике пласт)
Произвежда се от формалдехид и карбамид. Продуктът е безцветен, без мирис, нетоксичен. Подходящ е и за съхранение на хранителни продукти. Този факт, както и възможността да се използва в светли цветове, му дава голямо предимство. Иначе употребата му е подобна на бакелитните смоли. Полуготови изделия за битова употреба рядко се появяват на пазара.
Полиестерни смоли (еластирол, поликон)
Произвеждат се чрез кондензация на дикарбоксилни киселини и двувалентни алкохоли. От изходните суровини една трябва да съдържа двойна връзка. Получената смола се разтваря в някакъв мономер. Тази маса, подобна на мед, под действието на добавените катализатори и в зависимост от вида и количеството на тези катализатори по-рано или по-късно, при стайна температура или при повишени температури се втвърдява. Преди втвърдяване може да се оцвети в различни цветове. Идеална, но трудно се набавя. Подходяща за производство на малки серии или единични изделия.
При леене масата просто се излива във формата, без притискане, и запълва формата, която може да бъде от гипс, дърво, восък, пластелин и т.н. Нужно е само да се изчака масата да втвърди и готовото изделие може да се извади от формата.
По другия метод стъклената или текстилната тъкан се импрегнира със смола и се поставя върху форма или калъп. Така се произвеждат лодки, каросерии, защитни каски и др.
Скъпоценни предмети, като например археологически образци, подводни уреди и др., могат да бъдат много успешно защитени с прозрачна смола. Твърдата смола е много подходяща за обработка със стружкоотнемане, добре се лепи със собствения си мономер, отлично се полира. Тя е много устойчива срещу въздействието на атмосферните условия и е отличен електроизолатор.
Епоксидни смоли (епорезит, аралдит)
Според химичната си структура епоксидните смоли могат да се отнесат към групата на полиестерите. Така и тяхното приложение в повечето случаи съответства на употребата на полиестерите. Произвеждат се от течни до твърди продукти, с различна вискозност. Течните продукти се обработват по-лесно, докато твърдите имат донякъде по-добри свойства. В зависимост от катализатора за омрежване времето за втвърдяване на смолата може да бъде в много широки граници. Ако може да се каже, те са още по-добър материал за обработка от полиестерите. За съжаление се набавят и доста трудно.
Освен смоли за леене, сред епоксидните смоли могат да се намерят отлични лепила. Тези лепила могат да се използват за слепване на необичайни материали, като: метал–метал, метал–стъкло, стъкло–стъкло.