И при най-внимателна работа може да се случи да нараним ръката си с длето, при работа с химикали да вдишаме отровен газ или при монтажни работи да паднем от стълби.
Най-чести злополуки и предпазни мерки
Изгаряния. Опасни места, дейности и средства: кухня, перално помещение, баня; топене на мазнини, заваряване; ютии, печки, неизправни нагреватели, котлони. Особено запалими материали: бензин, етер, спирт, терпентин, особено като почистващи средства и средства за унищожаване на насекоми.
Предпазни мерки: не бива да натрупваме отпадъци, вестникарска хартия, парцали; не бива да оставяме пепел в дървена кутия или кош; върху печки и печи съдовете за готвене трябва да се поставят така, че дръжките им да не са обърнати към полето; с леснозапалими почистващи средства да се работи много внимателно; огънят или откритият пламък не бива да се оставят без наблюдение.
Отравяне с въглероден моноксид, дим. Гладене с ютия на въглища, печка с неправилно горене или печка, затворена преждевременно, неизправни комини.
Предпазни мерки: комините и печките трябва редовно да се контролират и почистват; с ютии на въглища да се глади при отворен прозорец; не бива да се пуши в леглото; ако паркираме автомобил в гаража, след това трябва да го оставим отворена известно време.
Отравяне с газове, експлозия на газ. Недостатъци на газопровода за светилен газ. Неправилно боравене с водонагреватели (бойлери), неизправни или незатворени вентили. Три вида опасности: експлозия, пожар, отравяне с газове.
Най-опасната съставка на светилния газ е въглеродният оксид. Признаците на отравяне са: бледност, главоболие, слабост, замайване, изтръпване на крайниците, повръщане, диария, сънливост, периодични мускулни потрепвания, безсъзнание. Накрая, поради парализа на дихателните органи, може да настъпи смърт.
Ако отравянето настъпва постепенно, в по-дълъг период от време (напр. газ в жилището бавно и постоянно тлее), признаците са: характерен блед синкаво-сив цвят на лицето, слабост на мускулите, умора, нервни трепвания, треперене на устата, ръцете и краката, припадък (особено при ставане), отслабване на слуховите и зрителните органи, несигурна походка, намаляване на паметта и концентрационната способност, възбуда и намаляване на силата на волята.
Предпазни мерки: ако усещаме миризма на газ, веднага трябва да отворим вратите и прозорците, да проветрим помещението по-дълго, не бива да се пали кибрит, забранено е да се включва електрическо осветление; газовият вентил трябва напълно да се затвори; не трябва да се използва гумен маркуч за газови проводи без текстилна вложка; херметичността на газовите инсталации не бива да се проверява с открит пламък, а само със сапунена вода!
Ако газовият бойлер (аутогейзер) не иска да запали, веднага трябва да се затвори кранът за топла вода и да се изчака най-малко 10 m минута, докато цялото количество изпуснат газ се изпари. След това първо трябва да се запали запалителният пламък и едва тогава да се отвори кранът за топла вода.
Горенето на газовия пламък трябва постоянно да се контролира. Ако пламъкът е жълтеникав на цвят с дълги и избледнели контури, горенето е непълно. Уред с непълно горене не бива да се използва. Продуктите от горенето на газовите печки трябва да се отвеждат през комин. Там, където това не е решено, голямо внимание трябва да се отдели на проветряването.
Електрически удар. Повредени проводници, домакински уреди, инструменти, неизолирани проводници, износени превключватели, щепсели, фасунги; особено в кухнята, в банята, в пералното помещение и в мазето; преносими лампи, неправилни ремонти на повредени предпазители (напр. с тел).
Предпазни мерки: трябва да се отстранят всички свободно висящи електрически проводници; не бива да използваме слаби и неизолирани прекъсвачи и принадлежности; всяка повреда трябва незабавно да се отстрани; не бива да поправяме прекъсвачи и проводници с влажни ръце!
Общи предпазни мерки в домашната работилница
Работното помещение трябва да бъде подходящо, трайно и изправно.
Подът трябва да бъде гладък, но не и хлъзгав, в добро състояние и подходящ за поддържане на чистота.
Работното място трябва да бъде просторно, осветено, с свободно пространство с ширина най-малко 80 cm.
Нека използваме само такива стълби, които имат изправни и здрави стъпала и които са изпитани преди употреба! Еднокрилните стълби трябва да се обезопасят срещу приплъзване. Двукрилните трябва да се обезопасят с панти или вериги, за да не се отварят. При работа на височина задължително трябва да се използва предпазен колан.
Електрическите уреди да се изработват и използват само в съответствие с действащите стандарти и разпоредби.
Естественото и изкуственото осветление трябва да бъде достатъчно и практически без сенки на работното място и върху ръцете, а същевременно не бива да бъде и ослепително.
Работното облекло — особено в близост до опасни машини — трябва да е подходящо. Не бива да се носи широка дреха с висящи свободно части; престилки, шалове и вратовръзки не са разрешени. Косата трябва да се защити с шапка.
Трябва да се използват защитни очила и маски, ако има опасност от трески, искри и капки разяждащи течности. Срещу силна светлина трябва да се използват също и предписаните тъмни очила.
Запалими и експлозивни газове, пари, както и прах трябва да се отстраняват с мощни екстрактори. Ако в помещението има запалими или експлозивни газове, пари или прах, не бива да се използва отопление или осветление с открит пламък. Също така в такива помещения не бива да се поставят двигатели с вътрешно горене или машини за шлифоване. На проветряването на такива помещения трябва да се обърне особено внимание. Ако има средства и устройства (ръчни) за гасене на пожар, те винаги трябва да са изправни, а от време на време да се упражнява работата с тях.
Забранено е да се трупат самозапалими материали, плоскости от дървесни частици и омаслени парцали!
На подвижните части на машините трябва да се поставят такива предпазители, които да изключат и случайната възможност за взаимно допиране на тези части.
Първа помощ след злополука
Спиране на външното кървене. Най-важното е да се затворят наранените артерии и раната да се предпази от инфекция с подходяща превръзка (фиг. 1). Не бива от раната да се отстраняват остатъци от кръв, нито раната да се полива и промива с течности. Добре поставената превръзка намалява болката на пострадалия. Човек с външно кървене трябва да седне или да легне, а кървящата част на тялото (трябва да се повдигне). Необходимите материали за първа помощ са: стерилни марли, памук и бинтове. Ако раната или околността ѝ са замърсени с прах, кал или други заразни материали, тогава раната трябва да се избърше със стерилна марля (или да се изплакне с водороден пероксид), а мястото около раната да се намаже тънко с 5%-ен йод (ако няма йод, тогава със спирт или одеколон).
Трябва да се различава кървенето на капилярите, носещите съдове и главните артерии (артериите на сърцето).
По-силното кървене от капиляри се спира с обикновена покривна превръзка (фиг. 1, 1. част). По-голямото кървене се спира с компресивна превръзка. Върху раната се поставя стерилна марля, а върху марлята памук. След това се оформя »тампон« — марля или памук, увит в марля и сгънат във форма на топка (с размер на орех, яйце или юмрук, в зависимост от големината на раната) се поставя върху памука и всичко се превързва по-стегнато. (Непосредствено върху раната не бива да се поставя памук!) Ако кръвта пробива, не трябва да се сваля превръзката, а над нея да се постави нова превръзка! За превързване на рани най-подходящи са т.нар. първи превръзки, които се състоят от стерилна марля (под формата на подложка) и стерилна превръзка. Кървенето от големи съдове на крайниците се спира чрез поставяне на турникет над раната (фиг. 1, 2. част).
Нараняването на артерията може да се разпознае по това, че кръвта излиза със силна струя и има много яркочервен цвят. При нараняване на венозните съдове, в зависимост от големината на раната, кръвта излиза от раната на струя или само леко тече. И в двата случая кръвоизливът можем да спрем само чрез поставяне на превръзка. Кръвотечението от крайниците се спира по-лесно, ако кървящата част се повдигне (фиг. 1, 3. част) и ако се превърже стегнато, като се започне от края към тялото. Тази процедура е особено необходима, ако пострадалият е загубил много кръв, защото по този начин ще възстановим нормалното кръвно налягане. Превръзката с натиск, в случай на кръвоизлив от артерия, трябва да се постави между сърцето и нараненото място, а в случай на кръвоизлив от венозни съдове — върху частта на крайника, която е откъм пръстите. Преди да превържем раната, трябва нараненият участък леко да се повдигне, защото така кръвоизливът ще намалее. За турникет за спиране на кръвотечение най-подходящи са: широка гумена лента или гумен маркуч. Важно правило е, че турникетът трябва да се използва само ако не сме успели да спрем кръвоизлива с покривна или компресивна превръзка. Освен това е много важно и това, че турникетът не бива да се оставя повече от 1-1,1/4 часа на крака или ръката, защото те ще изтръпнат. (Това означава, че е необходима бърза лекарска намеса или пострадалият трябва веднага да бъде откаран в болница). При много тежко кръвотечение трябва да се опита кръвта да се спре чрез притискане с пръсти (фиг. 1, 4. част), при нараняване на артерия между сърцето и нараненото място, а при венозни съдове — към периферията. Кръвоизливът от артерия на шията може да се спре до идването на лекаря само чрез притискане с пръсти. На болен, който е загубил много кръв, ако е в съзнание и няма позиви за повръщане, трябва да се даде кафе или чай и да се направи клизма с хладък разтвор на готварска сол.
ФИГУРА 1
Спиране на кървенето от носа. Болният трябва да бъде поставен в седнало положение, главата му да се наклони назад и с палеца да се притисне хрущялът на носа за 10-15 m min. Ако по този начин не успеем да спрем кървенето, трябва ноздрите да се напълнят с чиста марля или памук, главата да се наведe напред и в това положение да се изчака, докато кървенето спре.
Изгаряния. На човек, чиито дрехи са се запалили, трябва да се постави дебело одеяло или палто и да се полее с вода. Върху раната от изгарянето трябва да се постави марля или мека тъкан, напоена с мазен или маслен крем, а след това превръзка. Изгорените места не трябва да се докосват с пръсти нито с каквито и да било предмети (да се пробива мехурът и т.н.), докато лекарят пристигне.
При изгаряния от силни киселини киселината трябва да се избърше, мястото веднага да се изплакне с вода, върху него да се постави марля, напоена с мазнина, и превръзка.
Контузия. Мястото на контузията е болезнено, подуто и с червен цвят. Ако кожата е наранена и одраскана, трябва да се намаже тънко с алкохол или йод и да се постави превръзка.
Изкълчване. Нараняването на ставните връзки, които фиксират и защитават ставите, е съпроводено с болка, но не толкова силна, както при изкълчване. Първа помощ: покой и студени компреси.
Изкълчване. Неправилното положение на краищата на костите в ставите след травма е съпроводено със силни болки. Формата на ставата се променя и пострадалият не може да се движи. Неподготвен човек не бива да се опитва да намества изкълчената става, защото с това само ще увеличи страданието. Пострадалият трябва да бъде поставен в покой и да се повика лекар. Ако изкълчената става бъде наместена бързо, болният ще оздравее по-бързо.
Наранявания на костите. Счупването на кост е прекъсване на непрекъснатостта на костта. Пострадалият не може да движи наранената част на тялото, не може да стъпи, например, на счупен крак. Счупването на кост може да бъде с различна степен: пукнатини, счупване с откъртени малки части, отчупване или пукнатина и, накрая, открито счупване. От всички травми най-тежко е откритото счупване, което крие и опасност от инфекция. Затова на нараненото място се поставя стерилна марля. Ако установим или има съмнение, че става дума за счупване на кост и ако можем бързо да осигурим лекарска помощ, най-добре е да поставим болния в легнало положение и да изчакаме лекаря. Ако обаче трябва да пренасяме болния, тогава трябва да обездвижим наранения крак (фиг. 2). Събличането на дрехите на болния трябва да започне от страната без нараняване (обличането е в обратен ред). Дрехата трябва да се разпори на местата на шевовете, като се внимава да не движим излишно наранената част на тялото. Обездвижването на ръката се извършва, като ръката се прикрепи към гърдите. Това е възможно и без връзване (фиг. 2, 1. част) или с бинт, респ. с кърпа (фиг. 2, 2. част). При счупване на крака нараненият крак се прикрепя към здравия. Ако не сме сигурни, че става дума за счупване (може да е и изкълчване), все пак трябва да се действа така, сякаш е счупване. Счупената кост трябва да се обездвижи, като се обхванат два съседни ставни участъка: счупената ръка заедно със ставата на китката и лакътя; счупеният крак заедно с коляното и глезена (фиг. 2, 3. част). Средства за обездвижване могат да бъдат прът, по-здрава летва или някакъв плосък предмет. Всички тези средства предварително трябва да се увият в някаква тъкан.
СНИМКА 2
Счупеният крайник до оказването на първа помощ трябва да се подпре на някаква равна повърхност (фиг. 2, 4. част).
Отравяне с въглероден оксид може да настъпи: от неизправни или неправилно затворени печки; в гараж от автомобил; при тлеене на газ (неизправни тръбопроводи, вентили, неправилно изгаряне на пламъка и др.). Първоначални признаци на отравяне: главоболие, световъртеж, гадене, позиви за повръщане. По-късно настъпва такава степен на слабост, че болният не може да ходи и въпреки че е в съзнание, не може да избяга. Дишането първо е учестено, а по-късно пострадалият започва да се задушава и дишането става по-спокойно. Пострадалият трябва веднага да се изнесе на чист въздух (а и помещението да се проветри), ако е в съзнание трябва да му се каже да диша дълбоко и ако може да преглъща да му се даде силно кафе или чай. Ако е в безсъзнание, трябва да се приложи изкуствено дишане.
Отравяне с въглероден диоксид. Това всъщност е задушаване поради недостиг на кислород. Възниква в дълбоки изби при ферментация на вино, в канализационни тръби и при слизане в стари кладенци. Спасителят трябва да има защитни средства (осигуряване с кислород) при влизане в тези помещения или ако няма такива средства, тогава трябва да върже здрав канап около кръста си, чийто край да се държи от хората извън помещението, да вдишва дълбоко при влизане и да се опита да спаси, респ. изнесе пострадалия без да диша.