Еднофамилна къща
Първоначални трудности при строителството
Онзи, който в по-малки строителни работи е придобил вече достатъчно опит като домашен майстор, по-лесно ще пристъпи към изграждането на семейна къща или апартамент. Тук не се има предвид, че той сам ще извършва строителството, защото то е такава работа, която изисква определени специалисти. Но със сигурност е добре и >>инвеститорът<< да бъде запознат с тези дейности и в по-простите неща да участва и сам, а евентуално и членовете на неговото семейство или приятели. Тук ще става дума именно за участието в »големите« строежи, т.е. за подготовката за строителство.
За строителство първо е необходимо да се осигури терен. Не е достатъчно преди покупката само да се »погледне« теренът. За да се осигурят най-добрите условия за бъдещата сграда, е нужно да се събере информация за няколко неща, свързани с терена. Препоръчително е преди покупката да се консултирате със специалист. Положението на терена, релефът, наклонът, съставът и характерът на терена, условията на терена, посоките на ветровете, размерите и формата на терена, съществуващата флора на терена, положението и състоянието на подходните пътища и комуналните мрежи са много важни фактори и съществено влияят върху проектирането и изпълнението на работите при строителството. (Напр. високото ниво на подземните води ще наложи допълнителни работи по хидроизолация, или на каменист терен са затруднени работите по изработка на основите). При преценката на тези фактори може да се окаже, че »по-евтиният« терен всъщност е »по-скъп«.
Преди покупката трябва да се изследва и »правното положение« на земята. Трябва да се провери в поземлените книги дали земята действително е свободна за продажба и дали не е случайно обременена с дългове, ипотека и т.н. Възможно е да съществуват специални разпоредби във връзка със земята, като напр. право, респ. задължение за осигуряване на преминаване за други ползватели, прокарване на вода или водопровод, експроприация. строеж на пътища или други условия (сл. 1). След прегледа на поземлените книги трябва да се обърнем към компетентния орган в общината за получаване на информация за възможностите за строеж върху земята. Там ще научим каква сграда можем, респ. трябва, да изградим на това място (едноетажна, двуетажна и т.н.), дали изобщо може да се строи, какви са градоустройствените перспективни планове на околността (къде ще се строи детска градина, детски ясли, магазини и т.н.). Ако резултатите от подробния оглед на земята са благоприятни и ако положението в поземлените книги е наред, а и становището на компетентния строителен орган е благоприятно за нас, т.е. няма никакви ограничаващи фактори или такива обстоятелства, които биха увеличили разходите за строеж, можем да купим земята при спазване на разпоредбите за покупка и за прехвърляне на земята. Такива подробни предварителни сведения ще ни спестят по-късни разочарования и ненужни разходи, а може би дори и това строителният план напълно да пропадне.
ФИГУРА 1
След покупката на земята е необходимо строително разрешение. Целта на това разрешение е строежът на сградата да се извършва в съответствие със съществуващите предписания и собственикът, който има право да строи, да осъществи строителството така, че това да не пречи на интересите на съседните собственици и на общността. Който извърши строеж без предписаното строително разрешение. непрофесионално, трябва да разчита, че сградата ще бъде принудително разрушена за негова сметка.
Към молбата за строително разрешение трябва да се приложи и извадка от поземлените книги като доказателство, че молителят е пълноправен собственик на земята. Необходимо е също да се набави ситуационен план на терена, както и проект на сградата (ситуация и детайли) с техническо описание. Препоръчително е да се набави информация от компетентния орган и за условията на проекта (мащаб, брой екземпляри и т.н.), когато събираме информация за терена. Неподходящите проекти често представляват сериозен проблем. Проекти могат да изработват само за това оторизирани институции, респ. лица. Не е наша цел да влияем върху бъдещите »инвеститори«, но обръщаме внимание на това, че при по-големите проектантски организации могат да се получат готови типови проекти, които са сравнително евтини, съвременни и икономични, изработени в няколко варианта, така че да могат да удовлетворят разнообразни изисквания. Въз основа на тези проекти по-лесно могат да се получат строителни разрешения, които разполагат с количествена сметка и предварителна сметка.
При строежа на собствена къща всеки човек има свои идеи. Тези идеи могат да бъдат правилни и реални, но много от тях са нереални, защото са неизпълними, неикономични и несъвременни, а често и безвкусни. Проектантът при изработването на проекта трябва да се придържа към определени федерални разпоредби, нормативи и правила, свързани с проектирането (напр. входът към тоалетната не бива да е от кухнята, минималната площ на стаята е предписана, най-малката височина на вътрешните помещения, разположението на помещенията, облицовките, площите на прозорците и пр. не могат да се избират по желание), но едновременно с това трябва да удовлетворява и изискванията на отделните лица, респ. на собственика. Трябва да се ценят целесъобразните и икономични предложения на проектантите относно използването на типови елементи (греди, врати, прозорци и др.).
Интересите и аспектите на отделните лица могат най-силно да се проявят при избора и оформлението на фасадата, групирането на помещенията, отоплителната система, терасите, мазетата, спомагателните сгради и т.н. Обръщаме внимание, че компетентният орган няма да издаде строително разрешение въз основа на непрофесионални и неикономични проекти, които не са в съответствие с разпоредбите за изграждане на жилища именно поради интереса на инвеститора.
След като сме получили строителното разрешение, трябва внимателно да се подготвим за строежа. Добрата подготовка ще ни спести по-късни ненужни работи. Паралелно с процедурата по получаване на строителното разрешение трябва да се възложи на някого изработването на количествена сметка и оферта. Въз основа на количествената сметка и офертата можем да определим необходимото количество строителни материали (като вземем предвид и необходимите загуби). Тези документи са необходими и за получаване на заем за строеж. Ако сме осигурили и необходимия заем (или пари в брой за началото на строежа), следва доставката на строителните материали.
Материалът е най-добре да се набави от някое търговско предприятие. Съществува възможност и за закупуване на вече използван материал — което е значително по-евтино — но по този въпрос със сигурност трябва да се договорите (и да купите заедно) със специалист. Замърсените тухли с мазилка ще създават по-късно затруднения при зидане и измазване, защото ще „пробиват“ мазилката и боядисването. В дървените греди, паркетите, дъсчените подове може да се крият гъби и насекоми, които след година-две могат да причинят огромни щети. За някои керемиди е необходим двойно количество летви, поради което е възможно евтиното покриване на покрива по-късно да излезе по-скъпо. Също така мекият, употребяван варовик не понася мраз, така че няма да можем да го използваме за зидане и за основи. Изобщо трябва да се бъде много внимателен, независимо дали става дума за нови или за стари, често пъти евтини строителни материали. Винаги трябва да се изискват и съхраняват документите, които доказват собствеността, но и всички останали сметки и документи трябва да се пазят грижливо.
Преди да пристигне първата пратка материали, на терена трябва още да се уредят много неща. Ако теренът още не е ограден, след съгласуване на границите със съседите и с официалните данни трябва да се изгради ограда. Оградата към улицата и дясната странична ограда и дясната половина на задната ограда, всичко това гледано откъм улицата, трябва да изработим ние. Лявата странична ограда и лявата половина на задната ограда принадлежат на левия, респ. задния съсед. Снабдяването с официални документи за оградите ще ни спести евентуални по-късни спорове, а може би и съдебни дела. По отношение на транспортирането на строителни материали е препоръчително да се изработи само временна и подвижна ограда.
Основното условие за строителството е наличието на вода на място, защото транспортът на вода е скъп и сложен. Ако сме сондирали кладенец, а водата е серна, горчива, солена или смърдяща, трябва да се потърси помощ от специалист за сондиране на подходящ (дълбок) кладенец или за неутрализиране на водата. Агресивна или мръсна вода не може да се използва при строителството, защото след кратко време ще развали бетона или разтвора. Трябва да се изкопае и яма за вар, така че да не пречи на транспорта и да бъде достатъчно отдалечена от бъдещите стени. Основата на ямата може да бъде 3 x 2 m, а дълбочината 1,5 m.
Необходима е и една сграда за складиране на материали, инструменти, както и за преобличане. За тази цел трябва да се изгради една временна барака с основа 3 x 3m от дърво, тръстика или тухла, с възможност за затваряне. Но много е по-добре предварително да се изгради една от спомагателните сгради, например навес за гориво, за който също имаме строително разрешение, и да я използваме за складиране. Не бива да забравяме и изграждането на WC на място, отдалечено от водата. След доставянето на инструментите и помощните материали (дърводелски скоби, въжета и др.) можем да започнем организацията на доставката на строителните материали.
Камионът трябва да се наеме така, че да бъде използван напълно. За насипни материали трябва да се търсят самосвали. Трябва да избягваме евтин, но недопустим транспорт. Доставеният материал трябва да се разположи в близост до бъдещата сграда, така че да не пречи на по-нататъшния транспорт, защото по този начин ще избегнем ненужни премествания. Циментът трябва да се съхранява под покрив или да бъде покрит, тухлите да са подредени със свързване, без опасност от нараняване, а пясъкът и чакълът да са оградени с тухли (заради разпиляване). Гасенето на варта е най-добре да се възложи на специалист.
След това можем да „обозначим“ мястото на сградата. Това ще направи майсторът-изпълнител. Той ще определи точния положителен на сградата върху терена, положението на ъглите и данните за височините. От мястото, където ще бъде построена сградата, трябва да се отстранят плевелите и хумусът (за евентуална по-късна употреба). Теренът за строеж трябва да е хоризонтален, за да може майсторът да определи с канап положението на основите. Ширината на траншеите за основите се отбелязва с колчета. Можем да участваме и под надзора на майстора в тези работи, а изкопаването на траншеите е изцяло наша работа. На рохкав терен са необходими подпори, а на здрава почва трябва да изработим траншеите точно по дадените размери, като изсечем стените им. Изкопаната пръст се опитайте да изравните на място, 1-2 m от траншеята, но най-често е необходимо да се транспортира. Транспортът на земната маса е най-добре да се реши като обратен курс на камиона, който доставя строителни материали. След изкопаването на траншеите най-добре е веднага да се започне с изработването на основите (за да не повредят дъждовете траншеите) (фиг. 2).
СНИМКА 2
Строителство
Дълбочината на основите трябва във всеки случай да бъде най-малко 30 cm под нивото на терена, под границата на замръзване. Най-бързата и едновременно най-икономична основа е т.нар. »плуващ камък«, който по указания на майстора можем да направим и сами. Основата от тухли е много скъпа и може да я изгражда само специалист. На хълмисти места най-подходяща ще бъде основа, изградена от камък. След изработването на основите на външните носещи стени, трябва да се изработят основите на средните и преградните стени.
Въз основа на горното, с внимателна работа, вече сме изработили необходимите основи. За добра изолация майсторът ще положи два слоя битумни изолационни плочи 150, а три слоя горещ битум ще осигурят пълно уплътняване. Трябва да се обърне внимание и на това изолацията да бъде с 3–10 cm по-широка от стената и при сглобките да има най-малко 15 cm припокриване. Хоризонталната изолация на основните стени навсякъде трябва да се свързва с хоризонталните изолации на междинните стени и с изолациите под подовата настилка. Мнозина пренебрегват внимателната изолация, но изолацията е едно от основните условия за използваемостта на сградата (сл. 3)
СНИМКА 3
Началото на външните основни стени, вътрешните основни стени и преградните стени трябва да бъде най-малко с 30, а още по-добре с 40 cm, над нивото на околния терен в близост до планираното ниво на пода. На майстора, който организира работите и т.нар. прецизни работи, можем много да помогнем при зидарските дейности. Поради това е препоръчително зидарията, една от операциите, която изисква много труд, да подготвим добре и подробно, и внимателно да разработим плана за нейното протичане.
Независимо от това какъв материал използваме за зидане — тухли, кухи тухли, блокове, ломени камъни, устойчиви на мраз, или обработен благороден камък — следващите златни правила ще важат за всяко зидане.
- Нека не се стремим да вършим всичко сами! Добро качество на зидарията може да осигури само квалифицирана работна сила. Ако не сме изучавали зидарския занаят, тогава да помагаме при пренасянето на тухли, при подаването, при смесването и пренасянето на хоросан, при преместването на скелета и т.н. (фиг. 4).
СНИМКА 4
2. Необходимата носеща ширина на стената се определя от специалист още при проектирането. Необходимата дебелина за топлоизолация зависи от материала на стената и минималната стойност на тази величина, съобразно поемането на натоварване, е уредена с наредби. Не бива на всяка цена да пестим от дебелината на стените, защото по-късно ще имаме по-високи разходи за отопление, а освен това при тънки стени са възможни отлагания на водна пара, което е вредно за здравето и разваля мазилката и мебелите. За нашите температурни условия са желателни тухлени стени с ширина 38 cm (без мазилка). Каменните стени трябва да бъдат най-малко 50 cm широки (още и поради поемането на натоварване). Съществуват и различни други комбинации от стени, от които най-известна е комбинацията от надлъжно поставени кухи тухли и изправено поставени по-малки тухли. Дебелината на тези стени е 33 cm, но изисква внимателно изпълнение. Добрата стена е напълно отвесна и отделните елементи в нея са поставени със снадка. При тухлените стени трябва особено да се обърне внимание и на това тухлените редове да бъдат еднакво и хоризонтално положени. За да се запазват размерите при зидане, трябва да се използват дървени блокчета, летви, канапи, отвес и често да се контролира правилността на зидарията (най-малко след 2-3 ред).
3. Хоризонталните и вертикалните фуги (при камъка - наклонените) трябва да бъдат около 1 cm и тези фуги трябва добре да се запълнят с разтвор. Качеството на разтвора се определя от специалист; обикновено се използва разтвор с означение H4 или H6. За зидане на колони и комини е необходим циментово подсилен разтвор. Разтворът трябва много внимателно да се смеси така, че в него да няма бучки пясък и вар. За смесване на разтвора трябва да се използват отлежала вар и пясък без глина, без тиня и без примеси.
4. При зидане, над височина от около 1 m са необходими вече скели. Скели могат да изработват само за това квалифицирани работници, или се изработват въз основа на указанията на майстора, а материалът за скелите трябва да бъде напълно изправен с подходящ под. На скелите трябва да се поставят подходни дъски с летви против хлъзгане. Сандъкът за хоросан трябва да се напълни така, че при транспортирането да не се разсипва. Като се има предвид, че при зидане се изразходва по-голямо количество хоросан, за всеки зидар трябва да се подготвят по два сандъка.
5. Не бива да допускаме безредие на строежа! По време на работа и след приключването ѝ трябва да се почистват скелетата, за да не стегне разтворът върху пода. Трябва да се почистват и сандъците за разтвор и да се приготвя само толкова разтвор, колкото ще бъде използван през същия ден. Трябва да се съберат падналите тухли и да се почисти теренът от отпадъци, за да се освободят транспортните пътища. Тухлите трябва да се доставят и нареждат така, че да са под ръка на зидаря, като се внимава купчината да не се срути и да падне.
6. Производителността на един зидар е полагането на 800-1000 тухли за осем часа. Ако работата се организира така, че един работник полага разтвора, друг подава тухлите, трети (майсторът) поставя съответно зида, а останалите (членовете на семейството) доставят материалите, е възможно за осем часа да се положат и 7000 тухли. По този начин главните стени на семейната сграда могат да бъдат завършени за 4–5 дни. Особено внимание трябва да се обърне на правилното изпълнение на връзките на стените, на ъглите, на рамките на отворите, на тяхното внимателно напасване и на напасването на свързването.
7. Дебелините на преградните стени могат да бъдат 6, 10, 12 и 25 cm (в зависимост от изискванията на конструкцията и преграждането). Изграждането на преградните стени трябва да се извършва от специалист, тъй като тези стени трябва да се вграждат в каналите на основните стени, а преградните стени от блокове трябва да се снабдят и с укрепвания. Обърнете внимание на това, че дебелината на блоковите стени на »влажните« помещения (баня, кухня) да бъде най-малко 10 cm, защото по-късно, при изработването на необходимите канали, стените от 6 cm ще се повредят.
8. И накрая няколко думи за защитата на здравето на участниците в строителството на еднофамилна къща. На работното място трябва да се осигури възможност за измиване, малко помещение за съхранение и сушене на изпотени работни дрехи, масло против слънце (за слънчеви бани) и мазен крем за грижа за кожата. Олющените и изядени от хоросана ръце трябва внимателно да се измият, раните трябва да се дезинфекцират, а пришките да се намажат. Срещу прекомерното въздействие на слънцето – особено онези, които не са свикнали на тежък физически труд – трябва да използват масло за слънчеви бани, шапка с широка периферия и леки дрехи. Децата трябва да се държат далеч от строежа, от ямата за гасене на вар. Такива, привлекателни за игра места трябва да се оградят и уредят.
Като класически строителен материал тухлата е много значима, така че посветихме две фигури на този материал, за да покажем неговите характеристики, респ. »нормите за употреба« (фиг. 5 и фиг. 6).
ФИГУРА 5
Числата в малките полета показват колко броя тухли са необходими за 1 m2-метрова стена с различна дебелина от тухли с различни размери. Онези, които сами строят, лесно ще изчислят площите на стените на планираните помещения. Изчисляването на обема на стените е вече по-сложно и именно затова сме задали съотношението между броя на тухлите и площта на стената (изключително сме задали и необходимия брой тухли за стълб с височина 1 m).
При определянето на тези данни взехме предвид и пространството, което заема разтворът, и там, където броят на парчетата за 1 m2 не беше цяло число, закръглихме нагоре.
СНИМКА 6
Обръщаме внимание на строителите, че необходимият брой тухли в ъглите за взаимно свързване на стените липсва, ако изчислението се извършва въз основа на вътрешните повърхности. Затова дължината на една стена в сглобката трябва да се увеличи със стойността на дебелината на стената. Тухлите, подредени в редове, представляват само купчина материал; едва свързани с хоросан, те ще станат стена. Хоросанът е смес от гасена вар, пясък, вода и цимент с плътност на каймак.
Приложение на различни видове разтвори
Разтвор с означение H4 - за слабо натоварени стени.
Разтвор марка H6 - за по-слабо натоварени основи от тухли и камък, за комини, за преградни стени и за сводове.
Разтвор марка H10 - за носещи стени с дебелина 25 cm и по-малко и за колони с по-малки основи от 0,1 m2
Мазилка с означение H25 - за основните стени на помещенията в сутерена на сгради.
Разтвор с означение H50 - за тухлени стълбове с усилване при случай на „агресивни“ подпочвени води.
Разтвор с означение Н80 - за случай на »агресивни« подземни води.
Разтвор с означение H90 - за случай на много »агресивни« води.
Наред с тези аспекти, разбира се, решаващи са изискванията по отношение на здравината.
Състав на отделните видове разтвори
H10: 1,00 m3 пясък, 250 kg цимент марка 300 или 0,25 m3 вар
200 kg цимент от марка 400
Н25: 1,00 m3 пясък, 350 kg цимент марка 300 или 0,10 m3 вар
300 kg цимент от марка 400
H4: 1,00 m3 пясък 0,25 m3 вар
H4f/100h: 1,00 m3 пясък 100 kg цим. марка 300 0,25 m3 вар
H4f/75n: 1,00 m3 пясък 75 kg цим. марка 400 0,25 m3 вар
H4f/50 о: 1,00 m3 пясък 50 kg цимент марка 500 0,25 m3 вар
Н6: 1,00 m3 пясък 175 kg цим. марка 300 или 0,25 m3 вар
150 kg cem. марка 400
VP/100h: 1,00 m3 пясък 100 kg цим. марка 300 0,33 m3 вар
а/250 h: 1,00 m3 пясък 250 kg цим. марка 300 —–
o/225n: 1,00 m3 пясък 225 kg цим. марка 400 —–
Вар с бучки или неизмешан и некачествено гасен вар ще причини кратери по стената под формата на следи от зърна.
Няколко вида бетон
Добре е да се познават характеристиките и няколко вида бетон с уточнението, че якостта на основния свързващ материал — цимента — се увеличава с нарастването на числата (200, 300, 400, 500). Обозначението на бетона от B50 до В500 означава, от своя страна, неговата якост на натиск. Ето няколко вида за »асортимента«:
В - 50: 1,20 m3 чакъл 150 kg цимент марка 300 или 110 kg цимент марка 400
B - 70: 1,20 m3 чакъл 190 kg цимент марка 300 или 150 kg цимент марка 400
B - 100: 1,20 m3 чакъл 250 kg цимент марка 300 или 200 kg цимент марка 400
В - 140: 1,20 m3 чакъл 270 kg цимент марка 300 или 250 kg цимент марка 400
B - 200: 1,30 m3 чакъл 278 kg цимент марка 500
Ако вече по-добре сме се запознали с тухлите и разтвора, нека споменем и това, че начинът на свързване на тухлите чрез поставяне с дължината им по посока на дължината на стената се нарича надлъжен пласт (фиг. 7, 1 част). Има още и напречен пласт (фиг. 7, 3. част) и т.нар. войнишки пласт (фиг. 7, 4. част) в едноредов вариант.
_Сigle се mogu uzdužno i poprečno prepoloviti, ali su često potrebni komadi od 1/4 i 3/4-не части. С тях се оформят стълбове. Много е важно горният ред тухли да бъде изместен с половин тухла спрямо реда, който се намира под него. Тази връзка осигурява здравината на стената. Важно е и това, че хоросан има не само между отделните слоеве, но и между отделните тухли в слоя в странична посока (сл. 7, долна част).
ФИГУРА 7
Върху готовите слоеве трябва с маламашка да се нанесе равномерен и рядък слой хоросан с дебелина около 1 cm; върху този слой да се поставят тухлите (3), а върху краищата на тухлите също трябва да се нанесе хоросан (2). Поставените тухли трябва с удари първо от горната страна да се доведат на мястото си (4), а след това и от страничната (5) страна (с удари по челото, което не е намазано с хоросан). Рядкият хоросан ще проникне и във вертикалните фуги и така ще се постигне добро свързване.
За разцепване на тухли е удобно да се отбележи дължината върху дръжката на чука и така лесно ще означим мястото за рязане на половина или четвърт тухла. На мястото на рязане трябва да се прокара по-дълбока линия от двете страни на тухлата и с удар в средата на частта, която искаме да отделим, тухлата се чупи. При тази операция тухлата трябва да се държи в лявата ръка.
За измазване е необходимо още по-голямо опитност, отколкото за рязане на тухли. Изливането на съдържанието на маламашката върху стената само с едно движение на ръката трудно ще усвои онзи, който рядко се занимава с зидарския занаят. Затова е по-добре хоросанът да се постави върху по-голяма шпакла и след това, като се започне от долния край на стената — държейки шпаклата хоризонтално и под ъгъл от около 20° спрямо стената — с лек натиск към стената да се нанесе хоросанът върху повърхността (снимка 8).
ФИГУРА 8