Работа с химикали и полипласти
Някога химията се е смятала за »черна магия«, докато днес се срещаме с нея на всяка крачка, дори и в домакинството. Известно ни е, че с »Black Bull« или други детергенти лесно можем да изперем бельото. На мнозина е известно, че от тетраетилоловото съединение се повишава октановото число на бензина. Разбира се, тези знания не правят човека химик. За да станем поне малко такива, нека се запознаем с основите на химията:
Материя, която може да бъде разделена на други материи с различни свойства чрез прости физични методи (отбиране, пресяване, магнит и т.н.), се нарича смес. Онзи напълно хомогенен материал, който не може да бъде разложен с такива прости методи на компоненти с различни свойства, се нарича съединение.
Съединенията са изградени от молекули, съставени от елементи, които са свързани с определени химични връзки. Тези връзки не позволяват тяхното просто разкъсване. Разрушаването, разкъсването на тези връзки изисква по-големи сили, химични въздействия. Тогава молекулите се разпадат на елементарни атоми. Дълго време се е смятало, че атомите не могат да се делят повече. През нашия век е потвърдена по-ранната хипотеза, че атомите се състоят от още по-малки елементарни частици, които се различават помежду си както по размер, така и по електричен заряд. Най-положителните елементарни частици са положително зареденият протон, неутралният неутрон и отрицателният електрон.
Във всички съединения от 92 природни елемента участват само 15 до 20 елемента.
Теглото на атомите на елементите измерваме така, като ги сравняваме колко пъти са по-тежки от атома на най-лекия елемент водород (по по-новата дефиниция от 1/12 атома въглерод.
Нито един от елементите не може да се съедини с друг елемент в произволни, каквито и да било количества. Възможността за химично свързване на водороден атом приемаме за единична. Следователно водородният атом е едновалентен. Атомът, който с един водороден атом образува съединение, също е едновалентен. Ако елементът свързва два, три, четири и т.н. водородни атома, тогава той е дву-, три-, четиривалентен и т.н. Осемвалентността е най-голямата възможна валентност на един елемент. Обаче съществуват елементи с повече валентности; те са с променлива валентност.
Основните групи съединения са неорганични и органични съединения. В органичните съединения се съдържа въглерод, докато в неорганичните - с редки изключения - няма въглерод.
Причината за съществуването на голям брой органични съединения се крие в възможността за взаимно свързване на въглеродните атоми, т.е. в образуването на въглеродни вериги. (Наименованието органични съединения идва от по-ранното схващане, че само живите организми могат да ги произвеждат.)
КИСЕЛИНИТЕ са опасни разяждащи вещества, които върху кожата или в стомаха причиняват тежки рани, подобни на изгаряния. Киселините можем лесно да разпознаем с помощта на лакмусова хартия, защото синият лакмус в киселина почервенява. При работа с киселини са необходими защитни очила и гумени ръкавици. Ако въпреки предпазливостта капка киселина е паднала върху кожата ни - първо трябва да я избършем със суха кърпа, след това да я измием под течаща вода и накрая да неутрализираме следите от киселината с разтвор на сода бикарбонат (фиг. 1).
ФИГУРА 1
ОСНОВИ са реакционни продукти на метални оксиди с вода. Алкалии се наричат основите, които са водоразтворими и проявяват разяждащо действие. Лесно могат да се разпознаят, защото под тяхно действие червеният лакмус посинява. Те са силно разяждащи вещества. Раните от тях зарастват трудно, по-трудно от раните, причинени от киселини. Изискванията за БЗР са същите като при киселините. При нараняване кожата трябва да се промива с разредена киселина (например оцетна киселина).
СОЛИТЕ се образуват при реакция на основи и киселини. Те разяждат кожата по-слабо или изобщо не я разяждат. При работа със соли все пак трябва да се постъпва внимателно, защото някои са отровни.
Химикали в домакинствата
Отдавна е известно, особено при консервиране на хранителни продукти.
Средствата за консервиране могат да се разделят на:
1. Вещества, които едновременно придават вкус и консервират изделията: захар, сол, оцет, мазнина, лимонена киселина, винена киселина.
2. Вещества за унищожаване на микроорганизми: селитра, глутаминова киселина, стипца, варово мляко, салицил, бензоена киселина и натриев бензоат.
3. Желирани материали, бои и подправки.
Захар. Като добавим 55% захар (захар =C12H22O11) към някакъв продукт (от сливи, малини, кайсии, круши, ябълки) без добавяне на други химикали, ние го консервираме напълно (сладко). Не се препоръчва да се добавя повече от 55% захар, тъй като ще настъпи кристализация на захарта. Стойност по-малка от 50% захар не консервира. При добавяне на захар към кисели хранителни продукти трябва да се вари само кратко, защото настъпва разпадане на захарта.
Сол. Готварската сол (натриев хлорид, NaCl) също придава вкус, а едновременно с това и консервира. Способността за консервиране произтича от хигроскопичността на солта (поглъща влага). Ако месото се осоли, солта свързва определено количество вода не само от месото, но и от бактериите и по този начин ги унищожава. И останалите микроорганизми не могат да съществуват без вода.
Салитра. (Калиев нитрат, KNO3). Солен, горчив, бял, кристален прах. Неутрален е. За консервиране на 2,5 kg месо разтваряме 0,5 грама калиев нитрат в 100 g топла вода. Наситненото месо се овлажнява с този разтвор. Трябва да се внимава за точно дозиране, защото в по-големи количества калиевата салитра е силно горчива и отровна.
Глутаминовата киселина (амино–пирогроздена киселина, амино-глутарова киселина, НООС-СН2-СН2–СН(NH)2–СООН) е аминокиселина, която се среща почти във всички белтъчини. Използва се за приготвяне на концентрати на различни супи, чорби (Podravka, Knorr и др.), както и за консервиране на месо. За 1 kg месо се вземат 5 g разтворена глутаминова киселина.
Квасец (калиево–алуминиев–сулфат, KAl(SO4)2 се в чисто състояние използва за консервиране, т.е. за втвърдяване на структурата на по-меките плодове и зеленчуци, за да не се разпаднат, разрушат по време на консервирането. За 1 kg плодове, съответно зеленчуци, се използва 1,4 g квасец.
Варово мляко. Има идентично действие като стипца. 0,5 kg печена вар разтворим в 5 литра вода и оставяме да престои една нощ, внимателно декантираме (отливаме около 2/3 бистър разтвор) и в това варово мляко [Ca(OH)2] накисваме плодове или зеленчуци до 15-20 m минути и накрая изплакваме с топла вода.
Лимонена киселина. Лимонената киселина е много разпространена в растителното царство. Среща се почти във всеки плод (окси–пропан–трикарбоксилна киселина, C6H8O7) Безмирисните, безцветни кристали на лимонената киселина се разтварят в топла вода. За 1 kg плод са необходими 1 до 2g киселина.
Винена киселина. Безцветна, без мирис (C4H6O6), чиято калиева сол се съдържа във виното. Действието на тази киселина е подобно на лимонената киселина.
Оцетна киселина. Безцветно, с остър мирис, силно кисело разяждащо вещество (СН3СООН). Голям враг на плесените и бактериите. Над определена концентрация, в кисела среда, бактериите не могат да живеят. Затова оцетната киселина много често се използва за консервиране. В търговската мрежа се намира в различни концентрации (якости). За 1 kg на някакъв продукт са достатъчни около 2-3 децилитра 10%–ен разтвор на оцетна киселина. Оцетната киселина разрушава голям брой метали (желязо, алуминий, мед, цинк). С мед или цинк образуваното съединение на оцетната киселина е отровно, така че като опаковка за оцетна киселина може да послужи само съд от стъкло, керамика, емайл, пластмаса или дърво.
Салициловата киселина е бял, игловиден, кристален прах, без мирис (C6H4(OH)COOH). Тя е клетъчна отрова и унищожава бактерии и спори. В по-големи количества е отровна и за човешкия организъм, затова за консервиране се използва в по-малки, точно определени количества. На 1 kg плодове максимално се добавя 0,8 g.
Бензоената киселина е бяло, копринесто, игловидно или плочковидно кристално вещество (Н6С5СООН). Отлично унищожава бактерии и спори. В по-големи количества също вредно въздейства върху организма, затова на 1 kg продукта се добавя само 0,5 грама.
Лепила
Голям брой синтетични лепила все по-настойчиво завладяват пазара. Но не бива да ни заблуждава названието „универсално лепило“. Тези лепила са добри, но не са универсални; за някои материали прилепват добре, за други — слабо.
Ще посочим няколко от най-важните лепила, които могат да се намерят на вътрешния пазар, с бележка кои материали могат с тези лепила да се лепят най-добре.
Туткало, (костно, кожно) служи за лепене на хартия, дърво, текстил, целофан, както и за лепене на тези материали върху кожа и стъкло.
Бензолът е разтворител на полистирола, респ. негово лепило. Освен взаимното слепване на полистиролни плочи, с бензол към полистирол се лепят плексиглас, целулоид и целофан.
Водното стъкло се използва за лепене на стъкло и твърди материали, като бакелит с текстил, хартия, метали, порцелан и керамика, тоест и тези помежду им.
Хлороформът е разтворител, т.е. лепило за плексиглас. Плексигласът може да се лепи с хлороформ върху стъкло, керамика, порцелан, полистирол и целулоид.
Boropor лепи гума към гума, гума към метал, кожа, стъкло, порцелан, дърво, текстил. Също така кожа към метал, по-слабо към стъкло и дърво.
Лепилото Oho »univerzalno« успешно се използва за залепване на стъкло, порцелан, дърво, полипласт и метал.
Ризопрен (изкуствен каучук) се използва предимно за лепене на гума и кожа. Препоръчва се също за лепене на линолеум, подолит, виназ плочи, паркет върху бетон.
Savanol се използва за лепене на кожа, гума, ултрапас, мокет, текстил, дърво, салонит и поцинкована ламарина.
Neostik un „универсално“ лепило. Може да се използва за слепване на различни материали; кожа, дърво, гума, текстил и др.
Drvofix е лепило за дърво, дървени плочи (панел, ПДЧ и пр.), стиропор към дърво, паркет към дървени основи и пр.
Teleol (неопрен). Лепило за лепене на кожа, гума, пластмаси, текстил, дърво, PVC подови настилки и др.
Krautoxin (Kunstsoff aus der Tube). Двукомпонентно лепило, при което двете съставки първо се смесват и след това се използват в рамките на половин час. Лепи метал, камък, стъкло, порцелан, термоустойчиви полипласти (бакелит) и др.
Епоксидни лепила, като: ARALDIT (Швейцария), ЕРON (Shell), EPILOX (Buna-werke), EPORESIT (Унгария), се срещат периодично на пазара във вид на прах, паста, пръчици, емулсии. Те са отлични лепила, особено при лепене на метал с метал, съответно на гума, кожа и др.
Desmodur, desmoden са полиуретанови лепила, прилагат се при лепене на метал с гума, съответно метал с метал.