Много популярни са виличките, и на първо място тези, които са изработени от дърво. Обаче цената на тези вилички е много висока. Високите цени могат да се смекчат чрез изработване на елементите по принципа »направи си сам«.
Изработването на строителни елементи трябва да започне с оразмеряването на елементите. При това, освен лекото боравене, трябва да се вземе предвид и рационалното използване на наличните материали. Важно е също така да се има предвид, че при изработването един човек трябва да може да мести елементите, а двама да ги транспортират. Размерите трябва да са съгласувани със строителния модул от 30 cm, т.е. размерите да са цели кратни на числото 30, например 1,20 m, 90 cm, 2,10 cm. Този принцип важи и за врати, прозорци и др. Работите започваме с изработването на рамката на елементите. Трябва да се състави списък на необходимия материал с размерите и данните да се подредят в таблица. По възможност трябва да се направи чертеж на възможно най-голям брой елементи в мащаб 1:1. Към надлъжните размери трябва да се добавят дължини за връзване и припокривания. Вертикалните носачи на елементите на рамката по ръбовете закрепваме с цокли, а средните - с къси чепове (фиг. 1).
ФИГУРА 1
Материалът на рамката е рязана еловина, сечение 50x50 - 25x50 mm и дължина в зависимост от якостта на материала за облицовка и размера на панелите. Основните части на елементите на сградата са рамките. Напречните летви имат роля на укрепване, поради което употребата им зависи от якостта на материала за облицовка и размера на елементите. Тези летви се монтират с къси чепове и залепване, за да не се отслаби главният носещ елемент. Ако използваният материал за облицовка е тънък, тогава трябва да се изработят и диагонални укрепвания. Местата на прозорците и вратите още при монтажа трябва да се оформят с вертикални и хоризонтални носачи, като се вземат предвид присъединителните размери.
Облицовка
Готовите рамки можем да облицоваме по четири начина: отвън с облени дъски, а отвътре с плочи от дървесни влакна; отвън и отвътре с плочи от дървесни влакна; отвън с ламперия, а отвътре с плочи от дървесни частици и накрая комбинирано (с дъски, плочи от дървесни влакна, плочи от дървесни частици и ламперия). Плочи от дървесни частици и услугно рязане по размер можете да поръчате на страницата Услугно рязане на плочи от дървесни частици
Комбинация с дъски и плочи. За външната облицовка е подходящ търговският качествен клас на обли дъски. Дъските се поставят хоризонтално, отдолу нагоре, и се закрепват с пирони към рамката. Ръбовете на дъските, които се съединяват една с друга, се оформят с припокриване или във вид на шиндла. Трябва да се знае, че обикновените дъски са стволови, т.е. не са с еднаква ширина по цялата си дължина и поради дъговидните годишни кръгове лесно се деформират. Паралелната обработка на страните на дъските трябва да започне от по-тесния край. Обработката на страничните ръбове за съединяване на дъските може да се извърши с косо поставен циркулярен трион (фиг. 1).
Трябва да се внимава при забиването на пирони, защото дъските по краищата са тънки и лесно се чупят. Не препоръчваме използването на дъски, от които не е отстранена кората, макар че понякога могат да се намерят в търговската мрежа. За вътрешна облицовка трябва да се използват плочи от дървесни влакна (лесонит).
Отделните елементи на сградата могат взаимно да се закрепят с чепове, вътрешни и външни припокриващи летви. Ръбовете на плочите трябва да се продължават без фуга и на мястото на съединението от лявата страна на материала трябва да се залепи припокриваща лента от същия материал. Ширината на лентата трябва да бъде десет пъти по-голяма от дебелината.
Комбинация плоча-плоча. Многогодишният опит е доказал трайността на плоскостите от дървесни влакна. Употребата на тези плоскости е многостранна и те са значително по-евтини от шперплатите. Но в никакъв случай не бива да забравяме ребрата за усилване, които освен че укрепват рамката, предотвратяват деформацията на плоскостта. Не бива да оставяме по-големи части без усилване, защото рано или късно ще настъпи деформация и това ще разваля вида на равната повърхност.
Плочите се закрепват чрез лепене. Предпоставка за добро прилепване на лепилото е чиста повърхност. Грапавата страна на плочата на местата за лепене трябва допълнително да се загруби с телена четка или стоманен лист. Не препоръчваме закрепване с пирони, защото главата на пирона може да се разхлаби вследствие на движението и деформацията на плочата и така да се образуват петна от ръжда. При лепене, докато лепилото стяга, облицовката трябва да се фиксира с подложки за пирони, изработени от отпадъци от плочи.
Съвременните лепила са много надеждни, но ако е необходимо, по-добре е да се използват дървени винтове с брундирани или покрити с кадмий глави, както и месинговите. (Брундиране: винтът трябва да се нагрее до промяна на цвета и след това да се потопи в масло; след изваждане от маслото, над жарта или газовия пламък да се остави маслото да изгори. Това се повтаря дотогава, докато винтът в сухо състояние не придобие лъскав черен цвят. Внимание! Тази операция е много опасна, тъй като може да причини пожар или злополуки, поради което може да се извършва само в подходящо оборудвани работилници).
Елементите, облицовани с плочи от талашит, също се закрепват с дюбели. (Стъпаловидното оформяне на облицовката с тези плочи трудно се изпълнява.) Ако от външната страна закрепваме здрави припокриващи се летви с винтове (60x25 mm), тогава при равни съединения на вътрешните стени не е необходимо още едно припокриване. След обработване с ленено олио елементите се боядисват, отвън с маслена боя, а отвътре с лак.
Комбинация от талашит и ламперия. За вътрешна облицовка се използват плочи от талашит, а за външна — т.нар. ламперия (обшивка от рендосана и каналирана ела) със скосени ръбове при съединението.
Дъските за обшивка от ламперия се поставят непосредствено една до друга, закрепват се вертикално под материала на летвите. На местата на съединяване летвите влизат една в друга и така осъществяват припокриване. Както отвън, така и отвътре дървените повърхности остават равни, не са необходими специални летви за припокриване, единствено отгоре и отдолу са необходими завършващи летви, които са поставени хоризонтално и закрепени с винтове. Това решение е най-трайно. Топлинната и въздушната изолация на това решение отговаря на зид от тухли с дебелина 12 cm. Въздушното пространство на рамката допълнително увеличава и подобрява изолационния ефект. При сглобяване на елементите задната нутована летва се поставя едва при монтажа, от горната страна, на мястото си.
Комбинирано решение. Това решение всъщност е комбинация от трите досега описани елемента. Северната и северозападната страна на сградата, които са най-силно изложени на атмосферни влияния, трябва да се облицоват с плочи от талашит. На тези страни не трябва да се поставят врати и прозорци. За да се получат отвътре равни свързани повърхности на елементите, те трябва да се облицоват с плочи от дървесни влакна. На външната страна, която е обърната към градината, която е най-добре защитена и която използваме най-много — където се намира по-голямата част от отворите (врати, прозорци) — трябва да се постави ламперия. Но това е декоративната и облата дъска.
За равните и свързани вътрешни повърхности на стената, където се поставя обзавеждане - трябва да се използва влакнеста плоча за облицовка. На вътрешната стена на входната врата е най-добре да се постави ламперия, защото върху нея най-лесно се монтират рафтове, закачалки и др. Много е >>елегантно<< и декоративно решение, ако облицовките на страничните стени са гладки, а облицовките на входната и срещуположната на нея стена са от ламперия.
Първата стъпка за защита на изработените елементи е върху тях да се нанесе основно защитно покритие от загрят и разреден ленен лак. Покритието се нанася само върху повърхностите, които предварително са почистени от прах и замърсявания и шлифовани. Основният слой може да бъде някакъв мазен разредител. Загряването може безопасно да се извърши, като се нагрее една чиста тухла и, малко по-далеч от печката, върху тази тухла се постави материалът за основния слой в някаква ламаринена кутия.
След пълното изсъхване повърхностите трябва отново да се шлайфат и върху тях да се нанесе лак (или боя за външна повърхност в желания тон.) Използването на лак, поради отблясъците, не е винаги подходящо, особено върху вътрешни равни стенни повърхности. При ламперията обаче най-декоративен ефект ще има именно лакът. За равна вътрешна стена препоръчваме използване на боя в нежен пастелен тон. Гладките стени могат да се облицоват и с тапети. Върху повърхностите можем и сами да залепим качествени самозалепващи тапети.
Механизми за затваряне на врати и прозорци
Оформянето на местата за врати и прозорци вече описахме. Положението им можем да определим по желание. Размерите на някои от механизмите за затваряне на отвори, които могат да се намерят в търговската мрежа, са следните:
Височина: от 60 сm до 240 сm (стъпаловидно по 30 cm)
Ширина: от 60 сm до 180 сm (стъпаловидно по 30 cm)
Предимството на тези затварящи механизми е, че могат лесно да се монтират и в относително тънки елементи. След тяхното закрепване и фиксиране трябва да се поставят само обшивните летви и те вече са готови за функциониране. Прозорците са еднокрили, но с двоен стъклопакет. Входните врати са с двойни стени и снабдени с наблюдателно прозорче. Няколко размери на врати, респ. прозорци:
прозорец 60 х 120 cm
легнал прозорец 120 x 60 cm
голям прозорец 120 x 120 cm
Входна врата 85х202,5 cm (с предпазна брава, с облицовка от кафява влакнеста плоча от вътрешната страна, а от външната страна с декоративна облицовка от борова дървесина, с прозорче за наблюдение и декоративна летва.)
Врати за баня, за кухня и евентуално за преддверие с размери 60х202,5 cm (с облицовка от влакнеста плоча, плътни врати с каса.
Покривна конструкция
За опростяване на изработката и увеличаване на здравината на покривната конструкция от елово дърво не препоръчваме решения с чепове. Трябва да се изрежe качественият материал на дължини, съответстващи на отвора, да се направят необходимите жлебове и чепове и от срещуположната страна на сглобката да се съединят с пирони и къс дъска (с плътни влакна) или с отрезки от влакнести плочи (фиг. 2) Няколко пирона трябва да бъдат проходни. Наклонът на покрива за салонит е 20-25°. На страничните стени и на покривната конструкция трябва да се направи жлеб 0,5 cm за захващане. Покривните носачи се закрепват помежду си с летви, които едновременно служат и за закрепване на салонита, а към страничните стени - с метални планки. След покриването на покрива трябва да се облицова и долната страна на стряхата.
СНИМКА 2
Таван
За вътрешната облицовка на тавана препоръчваме влакнеста плоскост, а за топлоизолация — тънък слой тръстика отгоре. Влакнестата плоскост закрепваме от долната страна с винтове за дърво, а таванското пространство облицоваме със слой тръстика от 5 cm. Тръстиката, откъм тавана, трябва да се облицова с циментова перлитна мазилка. (След измазването таванът не бива да се натоварва!) След това може да се пристъпи към облицоването на покрива. Важно! Дървената конструкция трябва да се импрегнира за защита от пожар и гъби.
Изолация
Изолацията между вътрешната и външната стена на дървените къщички обикновено е някакъв изолационен материал и въздушна междина. Такива изолации са идентични с изолацията на тухлена стена с дебелина 25 cm. Изолационната способност на елементите, които се изработват по принципа »направи си сам«, съответства на тухлена стена с дебелина 12 cm. Това може да се увеличи още и със специална изолация между облицовъчните плочи на елементите (фиг. 3 и 4).
СНИМКА 3
СНИМКА 4
Перлитна мазилка с гипс - изпълнена на място - с дебелина 3 cm съответства на топлоизолацията на тухлена стена с дебелина 10 cm. Такава мазилка се приготвя, като в 20 литра рядко варно мляко се разбърква приблизително същото количество перлитно брашно и се смесва, докато масата достигне гъстотата на хоросан. За втвърдяване трябва да се добави - непосредствено преди употреба - 1,5 m мистриа гипс. Съотношението на смесване е добро тогава, ако перлитната мазилка в сухо състояние издава звук при почукване, но в нея все още може да се натисне пръст. Добавянето на твърде много гипс ще намали топлоизолацията. Като пълнители могат да се използват отпадъци от изолационни материали, отпадъци от пенести материали, както и отпадъци от корк. Съотношението на смесване е 1 : 1.
Независимо кое решение приемаме, изолацията трябва да се постави върху вътрешната повърхност на външната стена, защото „косматата“ повърхност на стената осигурява по-добри условия за прилепване и свързване. Изолационният слой трябва да се нанесе върху лежащия елемент още преди поставянето на вътрешната обшивка. Трябва да се обърне внимание повърхностите, върху които по-късно ще лежи вътрешната облицовка, да останат чисти. Готовият изолационен материал трябва да се излее от кофата, защото така повърхността за лепене ще се замърсява по-малко. Материалът се изравнява с мастар. Не е задължително 100-процентно запълване на междината, може да остане и въздушен слой. Вътрешната облицовка може да се постави на мястото ѝ едва след пълното изсъхване на изолационния материал. Само тогава можем да забиваме пирони, ако сме се уверили, че изолационният материал е напълно свързан към противоположната страна. След изолацията елементите могат да се транспортират само в легнало положение (външната страна надолу) (фиг. 3 и 4)
Пергола (веняк)
Перголата е любимо място в градината с много сянка и въздух. Може да се изработи от няколко вида материали. Най-добре на естетическите изисквания на градината отговаря комбинацията от желязо и дъски. Материалът на колоните също може да бъде различен: стоманена тръба, тръба от етернит, естествен камък или дърво. Гредите могат да се изработят от дърво или профилно желязо. Напречните летви винаги се изработват от дърво. Пергола, изработена изцяло от дърво, е много скъпа, а освен това поради изработката, сглобката и възлите изисква и определена квалификация. Тя трябва да се сглоби внимателно, за да не се събира вода на отделни места и да не се стигне до преждевременно гниене на носещата конструкция.
По-нататък ще дадем описание на изработката на пергола с железни носещи елементи и дървени летви (сл. 5)
ФИГУРА 5
Първата стъпка е изработването на желязната носеща конструкция. Подпорните колони се изработват от U-носачи 80 x 45 x 6 mm. Разстоянието между носещите колони трябва да бъде 60 cm. Перголите обаче се закрепват със заварени профили, и то отдолу с плоско желязо с размери 25 x 5 mm, а отгоре с U-профил с размери 80 х 6 mm. Двойките колони трябва да бъдат на разстояние една от друга 3 m, а броят на двойките зависи от желаната дължина на перголата. Поради собственото си тегло и поради натиска на вятъра, подпорните колони трябва да се поставят в грижливо изработени бетонни основи с означение B 70, с размери 120 x 70 x 60cm. Височината на колоните над нивото на терена трябва да бъде 2,4 m, а под нивото 0,6 m.
Носачите, върху които се поставят летвите, се изработват от U профили с размери 50 x 38 х 5 mm. Върху тях трябва да се заварят двойни L профили с размери 50 x 50 x 5 mm с осово разстояние 40 cm и взаимно разстояние на двойката L профили 45 mm. Тези двойки L профили държат горната мрежа на перголата, съставена от дървени летви (по възможност от дъб) с размери 18 x 4,5 x 180 cm, която е закрепена през 40 cm с болтове М8 x 100 с гайки. Железните части трябва да се покрият с двоен основен слой от миниум, покривна черна боя и лак. Дървените повърхности също трябва да се покрият с безцветен лак (за лодки).
Перголата може да бъде разположена в градината или някъде самостоятелно, а можем евентуално да я поставим и до сградата. Положението на перголата трябва да се определи така, че в определена част от деня да може да служи като място за отдих на сянка, а в друга — на слънце. Важно е също от перголата да осигурим гледка към най-красивите части на градината. Перголата в градината има въздействието на вертикален елемент и поради това може да ограничава определени части на пространството. Перголата, която е присъединена към сградата, всъщност разширява и поема функциите на вътрешните пространства, защото от пролетта до есента може да се използва така да се каже за семейна
дневна под открито небе.
Повърхността под перголата е препоръчително да се облицова с твърда настилка от каменни или бетонни плочи. Перголата е всъщност развита форма на опора, която се изгражда за увивни растения и представлява сенчест коридор за отдих в зеленина.
Огнище в градината
Особено любимо място в летните вечери в градините на ваканционните къщи, а и в по-големите градини на градските фамилни сгради, е градинското огнище. С оглед на това, че могат да се изгради повече видове огнища, ще опишем няколко от тях.
Огнището до стената (до оградната стена) се изгражда така, че да замества оградата на терасата и да представлява подпорна стена от естествен камък. Печката се строи от камък или евентуално от тухли, а коминът трябва да бъде изграден от стоманена ламарина с дебелина около 1mm. Ламарината трябва, за защита срещу ръжда, да се намаже с масло и над пламъка да се остави маслото да се изпече. Височината на комина трябва да е по-голяма от височината на подпорната стена, а от двете страни трябва да поставим ламарини за отклоняване на дима. Каменната повърхност непосредствено под пламъка трябва да бъде изградена така, че да е пореста, за да позволява въздушен поток и от долната страна. В повърхността над пламъка трябва да се вградят куки за окачване на котли.
Подпорната стена ще използваме по-добре и ще бъде много по-красива, ако в по-дългата, свободна част изградйм отвор за цветя. Междувременно на това място може да се изгради и пространство за пламък или чрез поставяне на някакъв равен камък (ако е твърде грапав, трябва да се изравни с бетон) може да се получи част във форма на маса (фиг. 6, 1. част).
СНИМКА 6
Това решение можем да приложим на места, напълно отделени от сградата, свързани с каменна ограда или парк.
Свободно огнище с метални елементи
Основната конструкция на свободното огнище с метални части е стойка от L-профили с размери 30/30 mm. Върху носещата конструкция - която се сглобява с нитове, болтове или чрез заваряване - трябва да се постави екхаустор за отвеждане на димните газове от стоманени ламарини или етернит. Носещата конструкция, респ. краката, се поставят разперени в бетонни блокове, които се изработват на място или се поставят впоследствие върху земята. Трябва да се внимава пламъкът да не достигне етернита, защото той ще се напука. Металните ламарини за защита трябва да се покрият с маслена боя. Препоръчително е тези ламарини да се демонтират през зимата.
В долната част на носещата конструкция се поставя огнищна решетка, а над нея решетка за печене. Ако пробием отвори на различни височини в краката, ще можем да регулираме височината на решетката, респ. на грила (фиг. 7).
ФИГУРА 7
Свободно огнище от предварително изработени елементи
Такива елементи най-лесно се изработват от бетонни елементи. По-простите могат да се изработят и сглобят от каквито и да било елементи, по възможност от порест бетон с шлака. Ако са изработени само временно, достатъчно е внимателно да ги поставим един върху друг или евентуално да ги свържем с тел. Върху горната повърхност на огнището - което е без капак и прилича на някакъв шкаф - трябва да се постави плътна решетка, а отдолу да се остави отвор за въздух. Ако искаме и скара, трябва да се вгради още една решетка на половината височина на огнището. В първия случай огънят е над решетката, а във втория между две решетки, а над огъня се намира скарaта. Разбира се, на височината на пламъчната решетка трябва да се остави отвор за поставяне на горивото. Чрез намаляване на долния въздушен отвор може да се регулира горенето (фиг. 6, 2. част).
Препоръчително е да се изработи и отделен шаблон за изработване на елементите на огнището. В тези шаблони се излива шлаков бетон и след трамбоване се получават готовите елементи. Подреждайки тези елементи просто един върху друг, може да се сглоби свободно огнище.
И накрая няколко съвета:
Над огнището не бива да има широколистни дървета. В близост до огнището не трябва да се държат запалими материали. Също така трябва да се стои далеч от сградата и гората. След паленето, преди да напуснем огнището, трябва да проверим дали в горивното пространство има жар и само ако сме предприели всички мерки за безопасност, можем да напуснем огнището. Дървата за горене, оставени в горивното пространство, сигурно ще останат сухи до следващото палене.
До огнището могат да се направят красиви седалки и пътека от плочки от оцветен бетон. Седалката може да се използва за едно по-малко огнище (сл. 8).
ФИГУРА 8