Изолирането на влажни стени е сложно, но важно и полезно като ремонт. Преди да се спрем на изолирането, нека се запознаем с основните зидарски инструменти. Лопатката или фанглата служи за нанасяне на материал (фиг. 1, 1. част). По възможност да избираме възможно най-малката фангла, защото постоянното пренасяне на напълнената фангла силно натоварва китката на ръката. За разпределяне и изравняване на разтвора служи мистрията (фиг. 1, 2. част).
При маламашката е много важно средната линия на дръжката да минава през върха на маламашката. При избора на маламашка предимство имат по-малките по размер и със заоблен връх. Дървените заглаждачи (пердашки) служат за изравняване на хоросана (сл.1, 5. част). Заглаждачите трябва да имаме в колкото може повече размери, респ. големини. При избора на зидарски чук (сл.1, 4. част) най-добре е да се избере този с една режеща част, защото чукът с две режещи части (чук-секатор) служи за специални работи, а освен това е 1,5 пъти по-тежък от чука с една режеща част, чиято тежест е 0,7 kg. Важни инструменти са още нивелирът (сл.1, 6. част), който трябва да бъде колкото е възможно по-голям, отвесът (сл.1, 3. част), който можем и сами да изработим, летви за измерване, изравняване и контрол и канап. Дългите летви могат да послужат и за изравняване на тухли, по такъв начин, че поставяме летвата до реда положени тухли и с удари по нея изравняваме отделните тухли в права линия. Канапът е необходим като водач за полагане на реда тухли, и то така, че канапът завързваме в краищата на стената на две летвички, както и за контрол на равнината на готовите стени (сл.2). Там, където канапът се отдалечава от стената, стената е вдлъбната, а там, където я притиска, е изпъкнала.
Допълнителната изолация на влажни стени, чиято мазилка вече се рони, а боята пада, е, както казахме, една от дейностите, които създават най-много грижи и се решават най-трудно. Пълното решаване на този проблем е много продължително и може да се постигне само със значителни инвестиции.
Преди да започнем последващата изолация на такива влажни стени, трябва да се уверим дали има възможност изолацията да бъде вкарана под нивото на пода на обекта. Ако няма такава възможност, ако обектът е с бетонен под, без сутерен - жалко е да се започва работа, защото влагата ще заобиколи новата изолация.
За последваща изолация са необходими по-големи и внимателно изпълнени зидарски работи, което означава, че такава работа изисква определена квалификация (сл.3, 1. част). Първо е необходимо да се отвори стената в желаната линия. Тази линия трябва да е над нивото на терена, но под нивото на пода на приземния етаж. След като сме определили подходящата линия, трябва да се разбие мазилката на стената както от вътрешната, така и от външната страна и да се намери такава линия, където редовете тухли са приблизително хоризонтални. Трябва да се обърне внимание да се открият точните места на различните електрически и други инсталации в стените, за да не ги повредим случайно. Самонесещите — главните стени и техните продължения трябва да се изолират. Спомагателните стени, които са изградени върху плочи, не е необходимо да се изолират дори ако привидно са влажни, защото могат да получават влага само отстрани от главните стени. Чрез изолирането на главните стени влагата ще изчезне чрез естествено изсушаване и от тези спомагателни стени.
Отваряне на стени
Отварянето на стените започваме с вадене на тухлите над избраната линия (сл. 3, 2. част). Около началната тухла, отгоре, отдолу и отстрани изстъргваме хоросана, след това чрез удряне по тухлата наляво-надясно и нагоре-надолу я разхлабваме и изваждаме. След отстраняването на първата тухла много лесно отстраняваме останалите. За да не нарушим носещата способност на стените, смeм да отворим стената на дължина една до две тухли. Отварянето на стената на по-голяма дължина е опасно!
Отварянето на стени с ширина 1,5-2 тухли, напр. ваканционна къщичка, е сравнително лесно. Много по-трудна задача е отварянето на основните стени на жилищни сгради, чиято ширина е повече тухли. Когато при отварянето на стените отстраним тухлите, препоръчително е на тяхно място да се поставят опори от половинки и четвъртинки тухла, за да не се стигне до срутване по време на работа и до нараняване на ръката (сл. 3, 4. част). Ако сме успели напълно да отворим стената, нека изравним освободените повърхности на основните стени и да ги намажем с дебел слой изолационна маса или с UB-B-55 респ. UB-B-65 битум. Върху така подготвената основа поставяме след това изолиращи битумни ленти с ширина 15-40 cm, предварително намазани с битум. Лентите трябва да се поставят така, че да покриват повърхността на стената. По възможност трябва да се използват изолиращи ленти с означение (сл. 3, 3. част). Над това, с доста трудоемка работа, трябва да поставим нови, напълно изправни и незамръзващи тухли в здрав циментов разтвор и така да зазидaме отвора. Над новия ред тухли и под тухлите на старата стена трябва с помощта на железен прът да набиваме разтвор, в който можем да смеcим ситни тухлени отпадъци. По този начин, като вървим покрай основната стена парче по парче, ще можем да извършим последваща изолация на стената.
Вместо да изваждаме, респ. отваряме, стената по този начин, можем да работим и с трион, ако стената е изградена от мек камък или ако дебелината на хоросана между зидовете е голяма и се намира в хоризонтална равнина. В този случай на едно място пробиваме стената и през разширения отвор прекарваме стенен трион. С триона можем по-бързо да отстраняваме редовете тухли, разбира се, отново на малки парчета. Ако леко разширим отвора, който сме направили с триона, ще можем и непосредствено да вмъкнем изолационната лента, която от двете страни е намазана с битум. След пълното свързване трябва да се набие циментов разтвор над битума. Един от начините за изолиране е електроосмотичният метод.
Известно е, че влагата прониква в стените от основите нагоре по капилярите. Това проникване се подпомага от потенциалната разлика между нивото на терена и долните части на стените. Чрез вграждане на изолиращи електроди проникването на влага автоматично ще спре.
Електродите се вграждат в стената над нивото на терена и под долното ниво на пода за 15 cm. Те се изработват от железни пръти - арматурно желязо, с диаметър 12-15 mm. Поставяме ги в отвори, пробити с бургия от 2 cm, на разстояние един от друг от 40 cm. Електродите поставяме както от вътрешната, така и от външната страна, така че краищата на електродите да са отдалечени един от друг с 2-3 cm по средната линия на стената. След поставяне на електродите отворите трябва да се запълнят с циментов разтвор. Краищата на електродите, които стърчат от стената, трябва да се свържат със стоманена тел с дебелина 6-8 mm, а стоманената тел към едно плоско желязо с размери най-малко 60x60x8mm, което е поставено под нивото на терена. По естетически причини е добре стоманената тел, която свързва електродите, да се вгради в стената. Елементите на тази инсталация свързваме чрез запояване или заваряване. Трябва да се обърне внимание системата от електроди и тел да не влезе в допир с електрическата мрежа или с проводниците за заземяване. Системата от електроди в някои случаи, въз основа на местни измервания, трябва да се подпомогне чрез свързване към нисковолтов постоянен ток.
След Изолацията на влажен зид следва измазването на зидa, а как се прави това, можете да прочетете в статията Ремонт и подмяна на мазилка