Бетонът е строителен материал, с който се работи лесно, защото е много »послушен« и приложим за различни домашни работи и за работи в градината. От бетон може да се изработят ограда, градинска пейка, пътека в градината, тераса и др., а може и да се боядисва.
Основи на бетонирането
Бетонът е изкуствен строителен материал, състои се от три главни части: добавъчен материал, цимент и вода. От естествените добавъчни материали в употреба са речен или рудничен чакъл, т.е. пясъчен чакъл, а по-рядко натрошен камък или каменоподобна твърда материя.
Изкуствените допълнителни материали са: котелна шлака, шлака от високи пещи, перлит и керамзит. Важно е допълнителните материали да имат приблизително еднаква зърнометрия, което се осигурява чрез пресяване.
Свързващият материал на бетона е циментът. Според класификацията по якост (по-големите числа означават по-добро качество) се използва цимент с означение 300, 400 и 500. За смесване може да се използва както обществена вода, така и речна и езерна, но без химикали, които са вредни за цимента (калций, магнезий, захари, сулфати на минерални води) с pH стойност не по-малка от 6 и не по-голяма от 8,5). В бетона при необходимост могат да се добавят и средства против замръзване, за ускоряване на свързването, за оцветяване и др. Средствата против замръзване са калциев хлорид и средство с наименование Tricosal S III. Това са едновременно и средства за ускоряване на свързването. И двете средства могат да се използват само според дадените указания, защото влияят върху крайната якост на бетона и атакуват бетоновата стомана. По-голямо количество от тези средства може да доведе до химическо разпадане на бетона. (Количеството калциев хлорид може да бъде най-много 3% от количеството цимент при бетон без армировка, а при армиран бетон 1,5%). Свързването се увеличава със средството Tricosal Normal.
За оцветяване на бетона могат да се използват оксидни или манганови бои, които са устойчиви на химическото въздействие на цимента. В никакъв случай не е необходимо бетонът да се оцветява по цялата дебелина на слоя. Оцветява се само външният, покривен слой.
Количеството материал за изработване на бетон зависи от качеството на бетона. За бетон, който служи като основа или като пълнител, е подходящо качество B 70. За 1 m3 бетон са необходими 1,1-1,3 m3 допълнителен материал, 150 kg цимент 400 и около 130 литра вода. Качеството на бетона за стоманобетонни конструкции трябва да бъде най-малко B 140. За това качество бетон също са необходими 1,1-1,3 m3 чакъл, 210 kg цимент и 120 литра вода.
Преди смесването на бетона допълнителният материал трябва да се пресяе, така че в една партида да се добавя само материал с еднакъв размер на зърната. Към този материал, още в сухо състояние, трябва да се добави пресят цимент без бучки, а преди доливането на вода сместа трябва поне три пъти да се разбърка с лопата (най-добре е да се разбърква върху някаква стоманена плоча или дъски): по време на двукратното прехвърляне на сместа от чакъл и цимент с лопата трябва от малка височина да се добави необходимото количество вода с помощта на кофа с пръскачка (за да не се измие циментът от водата). След приключване на смесването влажността на бетона трябва да бъде идентична с влажността на земята. (Внимание! Привидно сухият бетон се навлажнява и сам от себе си!).
Разрохканата и намокрена почва, както и нечистотиите от мястото, където искаме да използваме бетон, трябва да се отстранят, а повърхностите, които ще влязат в контакт с бетона, трябва да се навлажнят. Бетонът не бива да се спуска от височина или да се хвърля. Ако се поставя във форма, трябва добре да се уплътни. За домашни работи най-добър е ръчният метод на уплътняване. Трамбовка за бетон може да се изработи от прът с квадратен или кръгъл сечение, с тегло 10-17 kg, с дръжка с дължина 1,2 m. Уплътняването трябва да е непрекъснато и трябва да се внимава да не останат неуплътнени части. По-дебелите слоеве бетон трябва да се трамбоват приблизително на всеки 20 cm. Бетоните, които са по-пластични, особено за стоманобетонни конструкции, могат да се уплътняват и така, че в бетона да се забива железен заострен прът с диаметър 20–30 mm, докато на повърхността се образува гъст слой, подобен на мазилка.
Положеният бетон трябва най-малко два дни да бъде постоянно влажен и затова от време на време трябва да се полива с вода или да се покрива с влажен покривен материал. Бетонът трябва да се защити от атмосферни влияния, земетръс, силно слънце, вятър и различни химични въздействия. Всички тези въздействия са вредни за процеса на втвърдяване на бетона, а във връзка с това и за якостта на бетона.
Изработване на цветен бетон
При изработването на цветен бетон към бетона се добавят подходящи пигменти и оцветяващи материали.
От какво - колко?
С добавянето на бои, във всеки случай, се намалява якостта на бетона и затова трябва да се внимава и боята да се добавя само умерено. Добавената боя в никакъв случай не трябва да надвишава 10% тегловни части на цимента. Често полученият тон зависи от количеството добавена боя (напр. с добавянето на 6% железооксидно жълто се получава ярко жълто, а с добавянето на количество от 2% се получава кремав цвят). Чрез смесване на повече тонове могат да се получат и нови варианти. Така напр. с добавянето на 4% железооксидно червено и 4% железооксидно жълто се получава яркочервен, тухлен цвят. Смесването на тоновете железооксидно жълто и хромоксидно зелено ще даде много хубав нюанс на зеления цвят. Ако вместо хромоксидно зелено се смесва ултрамарин, бетонът ще бъде тюркоазено син. С добавянето на малко количество черно всички тонове до известна степен се приглушават.
Боята, която добавяме към бетона, трябва да има добра покривна способност и оцветяваща способност (така че с добавяне на малко количество боя да се получи равномерен тон). Най-добри са органичните и някои синтетични пигменти. Няколко количествени данни: за един чувал цимент са необходими 1,5-4,5 kg боя. С добавяне на 1 kg боя към цимента за покривен слой с дебелина 1 черен (напр. за тротоар) се получава оцветен бетон за покриване на около 1m2 повърхност.
Най-често използвани бои
Бокситночервеното е смилана смес, която съдържа около 20% железен оксид. Устойчивостта на тази боя към атмосферни влияния, светлина и температура е еднаква с устойчивостта на железния миниум, но има по-малка оцветяваща способност.
Кобалтово синьото е изкуствен неорганичен пигмент, който съдържа кобалтов и алуминиев оксид. По-светлият оттенък на този цвят е селинова синя, която съдържа калайен оксид. Поради малката покривна способност и оцветяващия ефект трябва да се добавя в по-големи количества към бетона, което може да предизвика пукнатини. Може да се смесва с бои, устойчиви на атмосферни влияния, на светлина и на температура и свързващи се с цимента.
Зеленият хромов оксид е изкуствен неорганичен пигмент. Устойчив е на светлина, на атмосферни влияния, на температура, на киселини и основи. Подходящ е с циментова свързваща маса и може да се смесва с всички пигменти. Има отлична покривна и оцветяваща способност.
Мангановата кафява е изкуствена неорганична боя, която съдържа 20% манганов оксид. Устойчива е на светлина и на атмосферни влияния и може да се използва с всички свързващи средства, но при смесване с пигменти, съдържащи сяра, ще се получи черен тон.
Мангановото черно е смляна природна неорганична материя (земна боя) със съдържание на железен и манганов оксид. Устойчива е на вар и цимент, на слаби киселини, на светлина и на атмосферни влияния. Има отлична покривна способност, а понася добре и температурни въздействия.
Охра жълто е естествена неорганична боя. Тонът на този цвят се изменя от светложълт до кафяв и се произвежда в много нюанси. Съдържа хидрат на железен оксид (Fe203 - Н2О) и манган. Железният оксид му придава червен, а манганът кафяв тон. Устойчива е на светлина и атмосферни влияния, слабо устойчива е на киселини и на температура.
Изумруденозелената (Guignet –– зелена) е хидрат на хромовия оксид. Тя е с малко по-огнен нюанс от хромовия оксид и има по-голяма температурна устойчивост.
Испанското червено е естествен неорганичен цвят, който се получава при разпадането на хематита (червена железна руда). Съдържа 80-90% железен оксид. Има отлична покривна и оцветяваща способност, устойчив е на светлина, на атмосферни влияния, на температура и може да се смесва с всички свързващи вещества.
Ултрамаринено синьото е изкуствена неорганична боя, която съдържа натриев и алуминиев силикат със съдържание на сяра. Устойчива е на светлина и на температура, но не е устойчива на атмосферни влияния, тъй като се атакува от димните газове във въздуха. Не може да се смесва с пигменти, които съдържат олово, мед, кобалт и желязо. Може да се смесва с материали, които се свързват с водно стъкло, вар или цимент. По повърхностите понякога причинява петна. За оцветяване на циментов разтвор може да се използва само чист ултрамарин.
Ултрамарин зелена. Ултрамарин синя в първата фаза на производствения процес има зелен оттенък и в този вид също се продава. Свойствата на ултрамарин зелената са приблизително същите като на синята, но нейната оцветяваща сила и устойчивостта на светлина са по-малки.
Умбрата (кадифенокафява) е природна неорганична боя със съдържание на железен и манганов оксид. Единствената е кафява земна боя. Устойчива е на атмосферни влияния, на светлина и има средна температурна устойчивост. Може да се смесва с всички свързващи материали и пигменти.
Железният миниум (червен железен оксид, железен пирит) е естествен неорганичен пигмент, който съдържа 75% железен оксид (Fe203). Това е земна боя, но може да се получи и чрез изпичане на железна руда и глина. Устойчива е на атмосферни влияния, на светлина, на температура и на слаби киселини. Често се използва и има отлична покривност.
Черният железен оксид е изкуствена неорганична материя със съдържание на феро- (феро-оксид) (Fe304). Използва се за бои с циментови свързващи вещества, устойчива е на атмосферни влияния, на светлина, на температура и на въздействието на слаби киселини. Има синкаво-черен цвят и добра покривност.
Железният оксид (марсова жълта, оксиден охър и др.) е изкуствено произведена охрена земна боя. Свойствата им са идентични.
При приготвянето на бетон е много важно цветът да се смеси възможно най-добре и, ако се нанася само в последния слой, да се положи веднага върху основния слой и да се уплътни. Важно е също кофражът да се намаже с парафиново масло, за да може по-лесно да се отстрани. За изработване на плочки за тротоар отличен шаблон може да се направи с помощта на няколко алуминиеви ленти, огънати във форма на буквата L, с ширина 10 cm, дебелина 1-2 mm и определена дължина, които в желаната форма могат да се закрепят с пирони върху някаква основна дъска.
Трябва да се обърне внимание, че оттенъкът на цвета след изсъхване е много по-светъл, затова е препоръчително първо да се направи някакъв образец на оттенъка.
Ограда от бетон
Декоративната ограда се изработва от бетонни елементи, които се поставят върху основа от два реда тухли и между тухлени колони. Елементите се изработват в шаблони. Основата и рамката на шаблона се изработват от рендосана дъска. Двата диагонално противоположни ръба на шаблона се закрепват един към друг клиновидно, по възможност с пирони или винтове; третият се закрепва с панти, а в четвъртия трябва да се поставят по два винта с пръстеновидна глава един под друг (фиг. 1, 1 част). В средната дървена кутийка и в долната част на дървените вложки (4 броя с Г-образна форма) трябва да се поставят дървени тапи, а в долната дъсчена плоча трябва да се пробият съответните отвори за сглобяване на тапите: Когато се изработват бетонните елементи, първо трябва да се поставят дървените вложки на местата им, да се затвори шаблонът и да се закрепи с осичка (дървена тапа), поставена в пръстеновидната глава на винтовете. След това шаблонът трябва да се напълни с бетон, смесен от ситен чакъл и цимент марка 300. Ако бетонът е полу-втвърден, трябва да се разглоби шаблонът, да се извадят вложките и да се продължи изработването на следващия елемент.
Ако вече сме изработили достатъчен брой бетонни елементи, можем да започнем с изработването на оградата. Поставяме по възможност върху бетонна основа или върху основа от камък, два реда тухли и >>издигаме<< колоните.
ФИГУРА 1
Бетонните елементи трябва да се поставят в циментов разтвор, за да се свържат по-добре и да бъдат по-здрави. За по-голяма здравина на оградата бетонните елементи трябва да се „вържат“ за тухлените стълбове. Над реда елементи трябва да се забият в стълбовете парчета здрава тел, огъната във формата на буквата U, а след това те да се свържат с тел над реда елементи. По този начин ще се осигури достатъчна здравина (сл. 1, 2. част).
При зидане, още от втория ред трябва да използваме нивелир и отвес, защото неравномерно иззиданата ограда оставя много лош естетически впечатление, представлява потенциална опасност от инциденти и има по-кратък експлоатационен живот.
Фугите между елементите трябва да се запълнят с разтвор в контрастен цвят и внимателно да се изравнят. Когато се достигне подходяща височина, горната част на елементите и колоните трябва да се покрие с бетонни плочи. При поставянето на бетонните плочи не бива да пестим циментов разтвор, защото в противен случай плочите могат лесно да паднат.
Декоративната бетонна ограда е дълготрайна и красива. Разбира се, могат да се изработят и елементи с друга форма, ако се направят подходящи шаблони. Декоративният ефект на оградата може да се увеличи с увивни растения.