Имахме изискване жената да не научи за кредита на съпруга (за да ѝ поръча нова спалня)… после съпругът да не научи, че „по грешка“ ще дойде боята, която са избрали заедно… после за рождения ѝ ден монтьорите за дневната да не заковат… В работата, каквато и да е тя, хората винаги се сблъскват и с някои изисквания, които са добри (прочети: добронамерени), и с такива, които са по-малко добри (прочети: да излезем ние виновни).
И така…изпълнихме почти цялата къща за една млада, хармонична семейна двойка. Всичко по мярка. А те…се обичат… и наистина наистина се уважават! Да не съм казал, че се обичат и уважават? Той има фитнес зала и по стечение на обстоятелствата аз тренирам в нея. Не бих споменавал имена, затова ще пиша Он и Тя с главна буква… разбери го като име. ?
И така, един ден той носи някаква по-малка тоалетна шкафка и направо вика „Убрк“, както биха рекли добрите босненци, съвсем директно (може би и малко уплашено): „МОЖЕТЕ ЛИ ДА ГО ПОПРАВИТЕ, НО ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЕ ВИЖДА РАЗЛИКА.“ Гледам така… еб.. не схващам. Кой? Какво? Казва: “Тя е бременна!”, а Той не би искал и най-малко тя да се притеснява или да се ядоса за нещо. Ей, човече, не се тревожи, всичко ще е като бонбон.
Не знам защо ? но най-много се оплакваше нашият бояджия. Не може той “КАТО” да изкара новия лак да е като стария. Сале, виж така, казвам аз…“Това трябва да бъде така, както беше!!!” Спомням си, че предложи да го боядисаме в бяло, па да сложим по шунки на пушените, та да хване малко жълто.
Днес, след половин година, се роди едно малко момиченце. Здраво и щастливо, което е в тази родителска среда. Казах ли щастливо?
Снимка: Shutterstock