Огъване на пръти и тръби
Огъване на плоски материали
Плоските материали, до 5 mm, могат да бъдат студено огънати добре, когато са предварително затегнати в менгемета. Огъването може да се извърши под малък, така да се каже, остър ъгъл. При огъване на по-дебели материали се получава напукване или смачкване на материала в точката на огъване.
Гъвкавостта зависи от самия материал. Стоманата се огъва по-трудно, докато мекият алуминий може да се огъва на ръка. Ако искаме да избегнем счупване, което се получава при огъване или изправяне, трябва предварително да омекотим материала. Например, когато се прави телена ограда, се използва мека тел. В търговията получаваме полутвърда тел, която трябва да смекчим преди употреба. Преди това слагаме теловете на бобината върху слой въглен и ги покриваме отново с въглен отгоре и след това подпалваме въглена. След изгаряне и охлаждане на въглена, намотката от тел става гъвкава и подходяща за плетене.
Ако искаме да огънем някакъв материал под прав ъгъл, е необходимо да го затегнем добре в менгеме между ъглова стоманена вложка и след това да го огънем с шлосерски чук. Огъването може да се извърши и с помощта на средство, което не е предназначено за огъване. В този случай няма да удряме с чук материала, който сме възнамерявали да огънем, а този спомагателен предмет. Първо удряме няколко пъти над мястото на прегънатия ръб, така че парчето да се “движи” в определена посока и дъга, а след това удряме и края на предмета, който е далеч от прегънатия ръб и го огъваме с по-малка сила. Ъгловата стоманена вложка помага при огъване и в същото време предпазва менгеметата.
Преди да огъваме материали във формата на буквата L, U или Z, трябва внимателно да помислим за реда на огъване. Дори парчета, които изглеждат неогъваеми, могат да бъдат огънати в мангели, като се има предвид принципът: „Мислете повече, за да бъдете по-малко ядосани“.
Не е лоша идея при огъване на пара да се маркира мястото на прегънатия ръб (особено на ламарина). Така можем да следим с поглед дали се огъваме на желаното място, а от друга страна самото парене ни помага да се огъваме.
Огъване на тръби
Специален случай на огъване е образуването на тръба във формата на арка. При огъване на тънкостенни тръби във вътрешната дъга на завоя стените се смачкват, а във външната дъга стените се напукват или сплескват тръбата.
Пълнене на тръби с пясък
Ако диаметърът на външната стена на тръбата е по-малък от два пъти вътрешния диаметър на тръбата, огъването може да се извърши чрез “напълване” на тръбата. Материалът, използван за запълване на тръбата, е фин чист пясък. Затворете добре единия край на тръбата и напълнете тръбата с пясък в другия край, след което затворете този край с дълга дървена тапа. Пясъкът предотвратява вдлъбнатина на тръбата при завоя (при сплескване площта на напречното сечение на тръбата остава същата, но площта на напречното сечение намалява). Ако тръбата е пълна с пясък, това не позволява това стесняване, тъй като тръбата няма възможност да се “завърти” в друга посока.
Стоманена спирала
Другият материал за пълнене на тръбата е стоманена спирала (снимка 1). Под него се има предвид само дълга пружина-спирала, която се вписва в тръбата. Използването на спирала е оправдано само ако огъваме голям брой тръби с еднакъв диаметър. Преди употреба не е лошо да намажете пружината с масло, в противен случай няма да е лесно да я извадите от огънатата тръба. Няма да дърпаме пружината, но тя трябва да бъде издърпана чрез завъртане в посока, обратна на конеца. При огъването може да ни помогне и загряването на мястото на огъване на тръбата, като в такова състояние огъваме краищата на тръбата с лостове.
Огъване на тръбата с помощта на стоманена спирала и позицията на парчетата при рязане.
И накрая, един съвет! За огъване на тръби с външен диаметър, по-голям от 15 mm, трябва да се потърси помощта на квалифицирано лице.
Рязане с нож
Рязане на листове и пръти
Режещите инструменти са плоскорезачка и чук. Много е важно да подпрете металния детайл, подготвен за рязане, в точката на рязане, така че да не се движи и огъва по време на работа. Мястото на рязане трябва да бъде дълбоко пропарено и след това ножът да се държи перпендикулярно на повърхността на листа. Първоначално правим по-слаби удари по фрезата, след това по-силни удари, които срязват метала. Ако материалът е по-широк от ножа, започваме да режем от двата края, като вървим последователно към средата. Ако режем метални пръти, първо маркираме мястото, където ще се реже пръта, с това, че ще го режем чрез завъртане и след това правим разреза.
Захванатият в менгемето ламарина се реже така, че линията на рязане да е 1-2 mm над челюстите на менгемето и успоредно на тях. Започваме да режем от единия край, като острието на фрезата се води хоризонтално по линията на срязване. По време на работа фрезата трябва да се държи под остър ъгъл спрямо ламарината (снимка 2).
Позиция на ножа при рязане на ламарина върху основата и в менгемета.
Рязане на кръгла плоча
Ако е необходимо да изрежете по-голяма кръгла плоча върху металния лист, първо поставете металния лист върху равна повърхност и го изрежете с кръгъл нож по пунктираните линии. След това поставяме листа върху рогозката, така че линията на рязане да е сантиметър-два над масата и до рогозката, но не върху рогозката. Сега можем да откъснем кръглата плоча с удари със заострената част на чука, като от време на време завъртаме листа и удряме чука винаги до шайбата (снимка 3).
Периодично рязане и отделяне на кръгла плоча от ламарина.
Свързани теми: рязане, изпиляване и пробиване, обработка на ламарина и огъване на ламарина, основни инструменти и услуги за машинна обработка.